Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Дали Доти Дулитъл наистина съществува, или Ирис си я беше измислила, за да оправдае раздялата си с Филип? В ума й се загнезди съмнение. Понякога Ирис говореше глупости. Не е лесно да си признаеш, че мъжът ти те напуска заради самата теб. По-лесно е да твърдиш, че е заради друга жена. Май ще трябва да отида да го видя. Няма да се наложи да го разпитвам, ще седна срещу него и ще го погледна в очите.
Да отида до Лондон...
Английският ми издател иска да се срещнем. Бих могла да се възползвам от този повод. Това е идея. Винаги когато се разхождаше или тичаше, й хрумваха разни идеи. Тя погледна часовника си и реши да се прибира.
Ифижени се канеше да изнесе навън кофите за боклук и Жозефин й предложи помощта си.
- Само да ги наредим до вратата на помещението - реши Ифижени.
- Както кажете... Дю Геклен, ела тук! Веднага!
Той се беше изстрелял в двора като стрела.
- Боже мой! Ако се изпишка тук и някой го види, веднага ще ме принудят да го закарам в кучешки приют! - прихна Жозефин и закри с ръка устата си.
Той се беше залепил до вратата на помещението за боклукчийските кофи и душеше яростно.
- Сега пък какво има? - учуди се Жозефин.
Кучето дращеше по вратата и се опитваше да отвори, буташе с муцуна.
- Иска да ни помогне... - изказа предположение Ифижени.
- Странно... сякаш е надушил нещо. Дрога ли криете вътре, Ифижени?
- Не се шегувайте така, госпожо Кортес, бившият ми мъж е напълно способен на такова нещо! Един път го спипаха тъкмо за трафик на дрога.
Жозефин грабна чувала с хартиените чинии и пластмасови чаши и се запъти към помещението за боклука. Зад гърба й Ифижени влачеше два големи чувала.
- Смятам утре да разделя хартията и стъклата, госпожо Кортес.
Те отвориха вратата и Дю Геклен влетя, взе да души пода и да
драска по бетона с нокти. Вътре не можеше да се диша, въздухът беше спарен и смрадлив. Стомахът на Жозефин се качи в гърлото от силната и отвратителна миризма на гниещо месо.
- Ама какво търси той? - учуди се тя, запушила носа си. - Каква воня! Май ще се замисля, че Басониер е права! - сложи ръка пред устата си, преодоля с огромно усилие повдигането. - Дю Геклен. .. - измънка смаяна.
- Сигурно е надушил някоя развалена наденица!
Вонята се усилваше. Дю Геклен беше се вкопчил в парче стар мокет, навито на руло до стената, и се мъчеше да го избута до вратата. Беше го захапал здраво и теглеше, подпрян на задните си лапи.
- Иска да ни покаже нещо - заяви Ифижени.
- Струва ми се, че ще повърна...
- Точно така, да. Погледнете! Отзад...
Двете отидоха до мястото, издърпаха три контейнера с боклук, погледнаха и видяното ги порази: от мръсния мокет се подаваше белезникава женска ръка.
- Ифижени! - изкрещя Жозефин.
- Госпожо Кортес... Не мърдайте! Сигурно е призрак.
- Ифижени! Това е... труп!
Не можеха да откъснат очи от подаващата се ръка, която сякаш беше протегната за помощ.
- Трябва да се обадим в полицията! Вие останете тук, аз ще изтичам до къщи...
- Не! - отвърна Жозефин, тракайки със зъби. - Идвам с вас...
С олигавена и запенена муцуна Дю Геклен продължаваше да
дърпа и тегли мокета, докато накрая не се показа сиво лице, цялото в петна, с полепнала по него коса.
- Басониер! - втрещи се Ифижени, а Жозефин се облегна на стената, за да не падне. - Тя е...
Спогледаха се, ужасени, парализирани от страх, сякаш мъртвата жена им нареждаше да не мърдат.
- Убита? - промълви Жозефин
- Така ми се струва...
Стояха, без да помръднат, без да откъсват очи от разкривеното лице на трупа. Първа се съвзе Ифижени и зацъка с език.
- Във всеки случай и в смъртта е запазила темерутестия си вид! Не може да се каже, че е отишла усмихната при ангелите...