Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Полицията пристигна много бързо. Двама униформени и капитан Галоа. Тя отцепи мястото, опасвайки с жълта лента помещението на кофите за боклук. Отиде до тялото, наведе се, огледа го, коментираше прецизно, произнасяше думите отчетливо сричка по сричка като ученик, който декламира урока си. „Трупът е в ранен стадий на разложение, вероятно време на извършване на убийството - преди около четирийсет и осем часа“, повдигна халата на госпожица Дьо Басониер и леко докосна тъмно петно на корема. „Коремно петно... предизвикано от подкожни газове. Кожата почернява, но запазва еластичността си, леко се издува, тялото придобива жълтеникава окраска. Най-вероятно е умряла в петък вечерта или в събота през нощта“ - заключи тя и оправи халата в предишното положение. Забеляза мухите, който кръжаха над тялото, и с лек жест ги прогони. Обади се на прокурора и на съдебния лекар.
Стоеше невъзмутима, свила устни, оглеждаше тялото в краката си. Нито едно мускулче на лицето й не издаде ужас, отвращение или изненада. Обърна се към Жозефин и Ифижени и ги разпита.
Те разказаха как бяха открили тялото. Празненството в дома на портиерката, отсъствието на госпожица Дьо Басониер, обаче „никой не се изненада, всички в кооперацията я мразеха“, не се въздържа Ифижени, кофите за боклук, ролята на Дю Геклен.
- Отдавна ли го имате това куче? - попита капитанът.
- Прибрах го от улицата вчера сутринта...
Тя се разсърди на себе си заради израза „прибрах го“, смотолеви нещо и се почувства виновна. Не харесваше начина, по който униформената й говореше. Долавяше смътна враждебност и не можеше да си я обясни. Погледна брошката й - сърце, пронизано от стрела, - прикрита от яката на блузата.
- Имате ли нещо да ми кажете? - рязко я попита Галоа.
- Не. Забелязах брошката ви и...
- Без забележки от личен характер.
Жозефин си каза, че тази жена с удоволствие би щракнала белезниците на китките й.
Съдебният лекар пристигна, последван от фотограф на крими-налната служба. Лекарят премери температурата на тялото, високо съобщи 31 градуса, .констатира външните наранявания, измери нанесените порезни рани и поиска да се направи аутопсия. После се отдръпнаха с капитана да поговорят. До Жозефин стигаше някоя и друга подробност: „степен на износване на обувките? съпротива? изненадана от нападателя? на място ли е убита, или е влачена дотук?“. Приклекнал до жертвата, фотографът я снимаше под всички възможни ъгли.
- Ще се наложи да разпитаме съседите - тихо каза капитанът.
г
- Престъплението, защото най-вероятно имаме нападение, се е случило в петък през нощта, когато нормалните хора спят.
- Вратата на кооперацията се отваря с шифър. Всеки не може да влезе - отбеляза капитанът.
- Тези кодове, да ви кажа... - съдебният лекар махна неопределено с ръка. - Измислени са за успокоение на наивниците! За жалост всеки може да влезе!
- Естествено... най-лесното е да се каже, че виновникът е някой от кооперацията.
Съдебният лекар изпусна дълга въздишка на разочарование и заяви, че идеалното би било убиецът да се разхожда с надпис на гърдите. Полицайката очевидно не оцени забележката и се върна в помещението с кофите за боклук за повторен оглед.
После дойде ред на прокурора. Сух мъж с руса коса, ниско подстригана. Той се представи. Стисна ръка на колегите си, изслуша заключенията им. Наведе се над тялото. Поговори със съдебния лекар и поиска да се направи аутопсия.
- Дължина на ножа, сила на ударите, дълбочина на раните, хема-томи, следи от удушаване...
Свикнал с подобни гледки, той старателно изброяваше, без да бърза и без да се вълнува, подробностите, които трябваше да се проучат.
- Видяхте ли дали гумената подложка на мокета е твърда, или мека? Дали по нея има следи от тялото, отпечатъци от пръсти?
Лекарят отговори, че гумата била гъвкава и мека.
- Следи от пръсти?
- Не и по гумата. За тялото е още рано...
- Следи от стъпки в помещението?
- Нападателят сигурно е носел обувки с гладки подметки или може да е бил с найлонови пликчета върху обувките. Никаква следа, никакъв отпечатък...
- Никакви пръстови отпечатъци, сигурен сте?
- Не... Може би гумени ръкавици?
- Изпратете ми снимките веднага след като ги получите - каза прокурорът. - Ще започнем с разпити на съседите... и ще изготвим портрет на жертвата. Имала ли е врагове, сърдечни проблеми...
- Видя ли я на какво прилича? - пошушна подигравателно един от двамата униформени на ухото на колегата си. - Ще ти спихне мъжествеността от раз!