Когато боговете се смеят

— Какво има? — попита той с недоумение. — Вдигни завесите, моля те, задушно е.

— Ще трябва да си променим навиците, скъпи. Нашите прозорци не дават мира на някои хора.

— Какво искаш да кажеш?

Ето на, като пред бездънна пропаст. Трябва да събере повече въздух в гърдите си, да замижи и да скочи. Впрочем може и да не скача, може да направи крачка назад и да се отдалечи от ръба. В главата й натрапчиво се въртяха останалите в ушите й думи от телевизионната реклама: разбира се, ако не искаш, не си длъжна…

— Някой е снимал нашите любовни забавления.

Паузата й се стори безкрайна, макар да продължи вероятно само няколко секунди. Олга се страхуваше да погледне Роман в лицето, отмести очи и в очакване на отговора се престори, че изучава някакво петънце на светлите тапети.

— Откъде знаеш? Шантажират ли те?

Тя мълчаливо кимна.

— Колко?

— Какво „колко“? От колко време ли?

— Не, колко пари искат?

— Нищо и никакво, хиляда долара. Не се тревожи, аз вече платих. Не това е най-важното…

— За какво си платила? — Гласът на Роман беше студен и равен и Олга за пръв път се почувства неуютно до него.

При това той зададе въпроса много правилно. Как не помислиха за това с Павел! Ах, дявол да го вземе! Щом е платила, значи е трябвало в замяна на това да получи касета. А къде е тя? „О, господи!“ — Олга с облекчение си спомни, че в чантата й се намира онази касета, макар и със съвсем малки откъси, но откъде да знае Роман, че съществува и друга, по-пълна версия? Записаното на тази касета не струва повече от хиляда долара.

— Платих за запис, на който с теб сме в леглото.

— Къде е? Искам да го видя.

Олга бързо извади от чантата си касетата и му я подаде.

— Рома, аз изобщо не исках да те безпокоя — подзе тя, като все още остро чувстваше студеното напрежение, което излъчваше Роман, — но си помислих, че не е честно да те държа в неведение. Успях да науча кой е този човек. Младо момче е, казва се Кирил Яровой. На мен това име нищо не ми говори. А на теб?

Роман не отговори. Мълчаливо извади портфейла си, отброи парите, сложи ги в чантата й. Касетата пъхна в своето дипломатическо куфарче. Когато отново се обърна към Олга, лицето му беше обичайното — ласкаво и малко снизходително, което сякаш казваше: вярно, ти си ми глупаче, но аз те обичам и такава.

— Хайде, направи по едно кафе и да не говорим повече за неприятни неща.

Олга с готовност хукна към кухнята, радостна, че всичко мина толкова лесно. Колко е чудесен все пак нейният Роман! Да не беше тази боязън от продължителни и взаимнообвързващи отношения, тя с удоволствие би се омъжила за него. В края на краищата съвместният бит натежава само на онези, които нямат достатъчно пари, а Роман има пари. Когато има пари, всички битови проблеми се решават лесно и престават да лягат като тежко бреме върху човека. Другото е нейният страх, че ще омръзне на Роман и той ще я зареже. Да бъдеш изоставена жена? Олга Плетньова не можеше да си представи по-голям удар по самолюбието й. Изоставена любовница е съвсем друго нещо — за връзките на една неомъжена дама не знаят много хора и за скъсването на отношенията ще научат единици. Виж, когато си съпруга, всички научават за това. И съответно — че сега си изоставена жена. „Льолка, ти си лицемерка — каза й тия дни Павел, когато за пореден път се връщаха към проблема с брачното предложение, направено от Роман. — Ти се страхуваш не толкова, че ще те изостави, а че той ще ти омръзне само месец след началото на съвместния ви живот. За пръв път в живота си виждам толкова непостоянна жена. Просто се чудя как досега не си го зарязала“. Да, и Олга се чудеше — никога по-рано не бе имала толкова продължителна любовна връзка. Тя разбираше, че Роман е делови човек, че е много зает и затова могат да се срещат само два-три пъти седмично, не по-често. Той не е женен и техните срещи никога не са били помрачавани от уплашени, хвърляни крадешком погледи към часовника и телефонни обаждания до вкъщи с отчаяни и несръчни лъжи за повредена кола, проточила се конференция или внезапно пристигнал бизнес партньор, с когото се налага точно днес да се решат всички проблеми. Олга неведнъж бе изпитвала всичко това, такива минути бяха оставяли в душата й привкус на мухъл, който постепенно се разпространяваше и превръщаше романтичните отношения в корав и грозен продукт, абсолютно негоден за употреба. Роман не е такъв, той не си гледа часовника и никога на никого не звъни, когато е с нея, само вдига телефона, при което е пределно кратък. Той е щедър и добър, харчи за нея луди пари — за разлика от онези, другите, които й правеха скромни подаръци с откъснати от семейния бюджет жалки рубли. Олга не е користна, тя печели много добре и средствата й са напълно достатъчни, за да си купува всичко необходимо, дори повече от това, но приемаше постоянните лъжи на предишните си партньори, техните страхливи увъртания като собствено унижение. Защо ли наистина не се разведе с Павел и не се омъжи за Роман? Не, страшничко е. С Пашка всичко отдавна е улегнало, не може да се случи нищо непредсказуемо. На нея, а и на него им е удобно да водят такъв живот. А битът — какво толкова, само в нормалния семеен живот всички грижи по домакинството обикновено лягат върху жената, а мъжете само си лежат с вестник на дивана, гледат телевизия и всяка сутрин искат изгладена риза. С Павел си имат договор — правят всичко заедно или строго поред — дори такава досадна процедура като гладенето на спалното бельо се превръща в удоволствие и е придружена с весело бъбрене, покрай което и работата спори, и не се уморяваш. И двамата знаят, че не си дължат нищо един на друг, така че разните домашни задължения не се възприемат като тежка повинност, която си длъжен да отбиеш. И после, дори ако в семейния живот с Роман няма битови проблеми, това пак ще бъде ДРУГ живот, нов и плашещ със своята неизвестност. И няма никакви гаранции, че той ще бъде по-добър от живота й с Павел.