Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Ако имаше нещо, което да е в моя полза, то беше, че нямах какво да губя. Може би.
3.
Късно през нощта момчето чу острия звук. Събуди се, запали лампиона, после седна в леглото и огледа стаята. Часовникът на стената показваше два без малко. Момчето не си представяше какво може да става в такъв късен час по света.
После звукът се чу отново — иззад прозореца, хлапакът беше сигурен. Все едно някой навиваше пружина. Кой ли можеше в такъв късен час да навива пружина? Всъщност не, я чакай: никой не навиваше пружина, само впечатлението беше такова. Това бе писък на птица. Момчето придърпа до прозореца стол и се качи на него. Дръпна пердетата и открехна прозореца. Насред небето висеше голяма бяла луна, пълната месечина на късната есен, озарила двора долу със светлина. През нощта дърветата навън се сториха на момчето много по-различни, отколкото през деня. От обичайната им дружелюбност нямаше и следа. Зеленият дъб, който потреперваше от поривистия вятър, изглеждаше едва ли не подразнен от неприятния чегъртащ звук. Камъните в градината като че бяха по-бели и по-гладки от друг път — гледаха нагоре към небето бездушно като лица на мъртъвци.
Писъкът на птицата май се носеше откъм бора. Момчето надникна през прозореца и погледна нагоре, но от този нисък ъгъл птицата не се виждаше зад дебелите тежки клони. Малчуганът просто искаше да види как изглежда тя. Искаше да запомни цвета и формата й, та утре да я намери в илюстрованата енциклопедия. Сега вече съвсем се беше разсънил, толкова любознателен беше. Най-голямата радост за него беше да намира в енциклопедията птици, риби и най-различни животни. Тежките обемисти томове заемаха цяла лавица в стаята му. Той още не беше тръгнал на училище, а знаеше да чете.
След като няколко пъти поред нави пружината, птицата млъкна. Момчето се почуди дали я е чул и някой друг. Например баща му и майка му. Баба му. Ако не я бяха чули, на сутринта щеше да им разкаже всичко: нощес в два часа след полунощ на бора е имало птица, която е пищяла така, сякаш навива пружина. Де да можеше да я зърне! Тогава щеше да каже на всички и името й.
Но птицата не се обади повече. Млъкна като онемяла горе в клоните на бора, окъпани в лунна светлина. Момчето потрепери и затвори прозореца. Знаеше, че тази птица е различна, не е някое врабче или гълъб, които без колебание се показват на хората. Беше чело в енциклопедията, че повечето нощни птици са хитри и предпазливи. Птицата вероятно знаеше, че малчуганът дебне да я види. Докато той я чакаше, тя нямаше да се покаже. Хлапакът поразмишлява дали да не отиде до тоалетната. Това означаваше да мине по дългия тъмен коридор. Не, по-добре да си легне. Можеше да потърпи до сутринта.
Угаси лампиона и затвори очи, но мислите за птиците в бора го държаха буден. Отвън се лееше лунна светлина, която сякаш го зовеше. Когато птицата с пружината изпищя още веднъж, момчето скочи от леглото. Този път не запали лампата, само облече набързо върху пижамката една жилетка и се качи на стола при прозореца. Раздалечи съвсем мъничко пердетата и надзърна към бора. Така птицата нямаше да го усети.
Този път обаче момчето видя очертанията на двама мъже. Затаи дъх. Мъжете бяха приклекнали като две черни сенки при дънера на бора. И двамата бяха в тъмни дрехи. Единият беше гологлав, другият — с нещо като бомбе. Какво ли търсят посред нощ тези чужди мъже в градината ни, почуди се момчето. Защо кучето не ги лае? Дали да не каже веднага на родителите си? Но любопитството го държеше при прозореца. Малчуганът искаше да види какво правят двамата мъже.
После най-неочаквано птицата с пружината изпищя отново. На няколко пъти запрати в нощта провлечения си чегъртащ писък. Но мъжете не й обърнаха внимание. Не се и помръднаха, не погледнаха нагоре. Продължиха да клечат до дънера на дървото, обърнати с лице един към друг. Явно обсъждаха тихо нещо, но клоните затулваха лунната светлина и момчето не виждаше лицата им. След малко двамата се изправиха едновременно. На ръст се различаваха близо с педя. И двамата бяха слаби, високият (с бомбето) беше с дълго палто. Ниският изглеждаше по-спретнат.
Той вдигна глава и се взря в клоните. След малко започна да потупва и да опипва с две ръце дънера, сякаш за да го провери, после най-неочаквано тръгна да се катери без всякакво усилие (или поне така се стори на момчето), сякаш беше от цирка. Малчуганът познаваше дървото като стар приятел. Знаеше, че не е малко постижение да се изкатериш на него. Стволът му беше гладък и хлъзгав, нямаше за какво да се хванеш, докато не се качиш доста нависоко. Но защо ли мъжът се катери посред нощ на бора? Дали иска да хване птицата с пружината?