Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Грейлок. — Ще изчакаме да видим още колко стрели имат. — После изруга: — По дяволите, не знаем дори колко джиланци има около нас. — Ниските мъже се бяха появили иззад една голяма скала, но като стана ясно, че дружината на Калис не иска да отстъпва и търси сражение, отново се скриха в тревата и започнаха периодично да ги обстрелват.
— Ерик — каза Грейлок, — опитай се да минеш назад по колоната и поведи хората обратно към пещерите. Ще се опитаме да потърсим друг път, който да не ни вкара отново в това гнездо на стършели.
Ерик се приведе, тръгна и на два пъти трябваше да се просва по корем на скалите, за да избягва обстрела. Стрелите бяха груби, но умно изработени. Дълги стебла, малко по-дебели от високата трева, бяха свързани в снопче, достатъчно твърдо, за да не се огъне при стрелба, и снабдено с върхове от изострени парчета вулканично стъкло. Бяха изненадващо здрави и падаха с достатъчно сила, за да пробият незащитена от метал част на тялото. Джиланците хвърляха и дълги копия във висока дъга, така че да падат отвесно върху неприятелите им.
Ерик стигна до края на колоната и нареди на мъжете бавно да се изтеглят. След десетина минути дойдоха и Грейлок, Праджи и Вая.
Ерик се огледа, не забеляза да ги преследват и каза:
— Изглежда, не се напъват да вървят след нас.
— Не са глупави — каза Вая. — Те са дребнички. В открита борба ще ги сдъвчем за нула време. Но когато ни следват, скрити във високата трева, се сражават като никой друг.
— Защо са толкова враждебни?
— Не обичат чужденците — каза Праджи. — Може би ни преследват само поради тази глупашка причина. А може и сааурците да ги изтласкват на юг.
— Но сааурците, които ни преследваха, не разполагаха с достатъчно конници, за да прочистят местността — каза Ерик. — За да го направят, им трябва армия, голяма като тази край Ведра.
Вая потупа Ерик по рамото и посочи нагоре. Калис и дьо Лунвил бързаха към тях.
— Защо се качвате обратно? — попита Калис, щом стигна при тях и взе лъка си.
Грейлок бързо му обясни и Калис каза:
— Не можем да се прехвърлим през планините. Горе няма проход, а не можем да рискуваме да се спускаме отново в пещерата, за да видим дали няма друг изход.
Реши, че е по-добре да не казва какво е видял, докато не сподели впечатленията си с Накор.
Обърна се към дьо Лунвил и нареди:
— Изпрати Шо Пи и Джедоу напред. Кажи им да търсят път на юг. Ако успеем да се придвижим по склоновете на тези планини, ще се смъкнем зад джиланците и ще можем да пресечем равнините към Махарта и да се справим с положението без допълнителни загуби.
Дьо Лунвил кимна и тръгна по колоната, за да каже на определените мъже да тръгнат на разузнаване.
— Как сме с водата? — попита Калис.
— Ще сме добре, ако откриваме извор на ден или на два — отвърна Грейлок.
Калис кимна.
— Праджи, а как е водата долу?
— Като в пустинята — сви устни Праджи. — Равнината Джамс има няколко неголеми реки и кладенци, но ако не знаеш къде са, можеш да се скиташ и никога да не ги намериш във високата трева, и да умреш от жажда.
— Няма ли птици, по които да се открива водата?
— Има малко, но да ме вземат мътните, ако знам как изглеждат — каза старият наемник. — Ако се спуснем достатъчно на юг, хълмовете край морския бряг са по-ниски и условията — по-умерени. Има много извори, езера и потоци. Поне така сами казвали.
— Така е на юг — каза Калис.
После пренебрегна собствената си умора и накара хората да побързат, да оформят колоната и да заемат обичайната си подредба.
Ерик изтича напред, като се опитваше да бъде също толкова издръжлив, макар че краката му горяха от умора. Всяка стъпка по склона вече му тежеше и той се зарадва, когато Калис най-после даде почивка — изчака търпеливо меха с вода да обиколи по редицата и отпи дълга глътка. Току-що бяха минали край малко езерце и засега нямаше причина да пестят живителната течност.
После погледна далечната равнина и викна:
— Какво е това?
Праджи дойде до него, присви очи и каза:
— Зрението ми не е това, което беше. — Обърна се към склона и викна: — Капитане! Ела да видиш нещо!
Калис се взря, после каза:
— Това са сааурците.
— Невъзможно! — възкликна дьо Лунвил. — Имат много път, за да слязат толкова на юг…
— Може би е друга армия — обади се Праджи.
— Нищо чудно, че онези копелета толкова се стремяха да ни попречат да влезем в планините — обади се Вая.
— Може би са използували по-ниските части на пещерите като база — каза Калис. — Затова нашите късокраки приятели са побеснели — току-що една армия вече ги е прогонила от домовете им.