Лъвовете на Ал-Расан

Втори муард се хвърли към него, вдигнал високо меча си, готов да го посече.

Острието се сблъска с дървена тояга и отскочи. Муардът изруга и се приготви за нов удар, но в този миг тоягата го удари по глезените. Муардът се извъртя, пренебрегвайки болката, и пак вдигна меча.

Мъжът пред него, пъргав и хладнокръвен, вдигна тоягата да отбие удара, но дървото беше леко, просто част от карнавален костюм, а мечът на муарда беше неотвратим като смъртта. Острието разсече тоягата на две и се заби дълбоко в ключицата на мъжа. В същия миг друг нож, хвърлен от трети муард, прониза гърдите му.

Муардът с меча изхърка — и издъхна.

Родриго Белмонте стоеше над него с муардския меч в ръка и черна ярост в сърцето.

Обърна се към третия муард, който не побягна, дори не трепна. Муардите не бяха страхливци. Каквото и да говореха за тях, воините от пясъците бяха не по-малко храбри от всички други мъже, стъпващи по земята. Беше им обещан раят, ако загинеха с оръжие в ръка.

Двата меча се срещнаха със звън, някъде изпищя жена, после се чу и вик на мъж. Тълпата наоколо започна трескаво да се отдръпва по-далеч от тази внезапна, смъртоносна ярост.

Двубоят трая кратко. Муардите бяха избрани заради изкуството си да убиват, но Родриго Белмонте беше побеждаван в бой за последен път, когато беше момче.

Той измъкна меча си от гърлото на поваления враг, извърна се и видя тъкмо това, което очакваше. Още трима — същите, които бяха нахълтали в стаята му, изскочиха от казармите и се втурнаха срещу него. Родриго си помисли, че неговият човек, онзи който беше имал лошия късмет да изтегли късата клечка, вече е мъртъв. Не знаеше кой е, но смъртта му го изпълни с неизказана ярост.

Той пристъпи напред, за да посрещне враговете сам, да утоли яростта си със справедливо възмездие, болката си — със смъртоносен устрем. Знаеше кой е човекът на плочите, загинал, за да спаси живота му. Ярост и болка. И се приготви да срещне убийците му. Други го изпревариха.

Един съвсем гол мъж, след който се влачеше някаква верижка, вързана през кръста му, беше грабнал меча на един от убитите муарди и вече се биеше с първия от тримата нови нападатели. От другата страна изникна великолепен паун, размахващ овчарски кривак. Докато тичаше, Родриго видя как паунът стовари изотзад тоягата върху главата на един от муардите. Мъжът от пустинята се свлече като парцалена кукла. Паунът се поколеба за миг, после пак стовари кривака върху черепа на падналия.

Голият мъж — едва сега Родриго позна Алвар де Пелино и забеляза, че верижката всъщност не е вързана за кръста му — напираше срещу муарда и крещеше с все сила, без да си дава сметка колко е уязвим в голотата си. Докато тичаше към последния муард, Родриго светкавично резна прасеца на противника на Алвар. Това беше истинска битка, а не дворцово представление. Мъжът изпищя и падна, а Алвар го довърши с един удар.