Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Ти какво направи?
— Кой пита? — усмихна се Алмалик. — Моят верен министър ли?
Ибн Хайран го погледна изненадано, но само след миг му се усмихна.
— Прав си. Е, а Фезана? Укрепи ли я?
— Колкото можах. Има храна за половин година. Стегнах отчасти стените, макар парите да не стигат. Пратих още войници в новото крило на крепостта. И позволих на ваджиите да настройват хората срещу киндатите.
Амар усети как го обзема хлад, сякаш в стаята беше нахлул студен вятър. Помисли си за жената на балкона, която сигурно чуваше всичко.
— Това пък защо? — тихо попита той.
— И баща ми правеше същото — сви рамене Алмалик. — Трябва да се угажда на ваджиите. Те вдъхновяват хората. Това е важно при една обсада. Ако изгонят някой и друг киндат или убият двама-трима, хората по-лесно ще изтърпят обсадата. Не е ли ясно?
Ибн Хайран не каза нищо. Царят на Картада го гледаше втренчено.
— Докладваха ми, че в Деня на рова си бил с някаква киндатска лекарка. Каква беше причината?
Изглежда, животът отговаряше на най-трудните въпроси по най-неочаквани начини. Студеният поглед на тези присвити очи донесе на ибн Хайран облекчение. Напомни му защо никога не беше обичал истински момчето, превърнало се в мъжа, който сега стоеше насреща му, макар че имаше за какво да го обича.
— Шпионирал си ме?
— Ти ме научи, че всяка информация може да се окаже полезна — невъзмутимо заяви царят на Картада. — Аз исках да се върнеш и потърсих начина.
— И шпионирането ти се стори най-добрият начин да си осигуриш доброволната ми подкрепа?
— Подкрепата е нещо, което може да има много причини и да се прояви по много начини. Можех да не ти го казвам, Амар. Но предпочетох да ти го кажа. Дойдох тук, в Рагоса, и ти се доверих. Сега е твой ред. Е, каква беше причината?
— Питаш дали съм искал да я вкарам в леглото си? — изсумтя ибн Хайран. — Стига, Малик! Потърсих я, защото тя беше лекар на един от поканените за церемонията. Един мъж, който каза, че е твърде болен, за да дойде. Тогава нямах представа коя е. Тя обаче се оказа дъщерята на Исхак бен Йонанон. Сигурно вече го знаеш. Това говори ли ти нещо?
— Лекарят на баща ми — каза Алмалик. — Помня го. Ослепиха го, след като се роди второто дете на Забира.
— И му отрязаха езика.
Царят сви рамене.
— Трябва да угаждаме на ваджиите. Или поне да не им даваме повод да ни хулят по ъглите. Те искаха киндатският лекар да умре. Тогава баща ми ме изненада. — Алмалик внезапно вдигна ръце в умолителен жест. — Амар, аз нямам оръжие срещу теб. И не ми трябва. Ти си ми нужен като мой меч. Какво да направя?
Това се беше проточило прекалено дълго. И беше твърде болезнено. Амар усещаше опасността. Той също нямаше оръжие, освен ножа в левия ръкав, с който никога не се разделяше. Алмалик изглеждаше спокоен, но отчаянието можеше да го тласне към някоя необмислена постъпка. А муардите щяха да танцуват от радост под звездите в пустинята, ако научеха, че Амар ибн Хайран от Алхаис е мъртъв.
— Нека да помисля, Малик — промълви той. — Договорът ми тук изтича в началото на есента. Тогава ще бъда свободен от всякакви задължения.
— Есента? Даваш ли дума? И ще…
— Казах ти вече, нека да помисля. Това е всичко, което мога да ти кажа сега.
— А аз какво да правя дотогава?
Ибн Хайран изкриви устни в насмешлива гримаса. Не можа да се сдържи. Твърде много неща в живота му се струваха забавни.
— Искаш да те науча как да управляваш Картада? Сега веднага ли? В тази стая, докато навън тече карнавалът?
Алмалик го погледна стреснато, но след миг се засмя.
— Няма да повярваш колко лоши слуги имам!
— Тогава си намери по-добри. Има ги из целия Ал-Расан. Просто трябва да положиш известно усилие.
— И за какво друго да положа усилие?
Ибн Хайран се поколеба. Не беше лесно човек да се раздели с навиците си.
— Може би си прав. Фезана е в опасност. Джадитските войски в Батиара могат и да не тръгнат тази пролет, но настроението на север се е променило. А изгубиш ли Фезана, едва ли ще успееш да запазиш трона си. Ваджиите няма да позволят.
— Муардите също — каза Алмалик и погледна двамата си наемници. Те бяха все така безстрастни. — Всъщност аз вече предприех нещо в тази насока. Тази нощ, в Рагоса. Ти би го одобрил.