Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Имаше нежни бели рамене, тънък кръст и изненадващо пълни бедра. Той я притегли към себе си, притисна се в гърба й и потърка бедрата си в задника й. Наведе глава и я захапа силно по меката шия докато вкуси кръв, а тя отново изпищя. Видя, че Ричард се раздвижи.
— Дръж момчето — просъска на Уолтър.
Конярят го сграбчи и го задържа, извил ръката му.
Притиснал Алиена до себе си с една ръка, Уолтър заопипва тялото й с другата. Опипа гърдите й, претегли ги и след това ги стисна, защипа малките й цицки. После ръката му пропълзя по стомаха й и в триъгълника косми между краката й. Бяха гъсти и къдрави като косата на главата й. Прониза я грубо с пръстите си. Членът му беше толкова вдървен, че имаше чувството, че ще се пръсне.
Отстъпи от нея и я дръпна силно назад върху изпънатия си крак. Тя падна на гръб с трясък. Падането изби въздуха й и девойката зяпна да си поеме дъх.
Уилям не беше замислял това и не беше съвсем сигурен как стана, но вече нищо на света не можеше да го спре.
Вдигна туниката си и й показа члена си. Гледаше го с ужас. Сигурно никога не беше виждала възбуден член. Беше истинска девственица. Толкова по-добре.
— Доведи момчето тук — обърна се Уилям към Уолтър. — Искам да види всичко.
По някаква причина мисълта, че го прави пред очите на Ричард, се оказа ужасно пикантна.
Уолтър бутна момчето напред и го натисна на колене.
Лордът коленичи на пода и разтвори краката на Алиена. Тя започна да се бори. Падна отгоре й, опитвайки се да я принуди да се предаде, но тя продължи да се съпротивлява и не можеше да проникне в нея. Ядоса се. Това разваляше всичко. Надигна се на лакът и я удари през лицето с юмрука си. Тя изкрещя и бузата й пламна, но щом се опита да влезе в нея, започна отново да се бори.
Изведнъж Уилям се вдъхнови.
— Отрежи ухото на момчето, Уолтър.
Алиена се укроти.
— Не! — извика хрипливо. — Оставете го на мира… не го наранявай повече.
— Разтвори си краката тогава.
Зяпна го, с широко отворени от ужас очи пред отвратителния избор, който й беше наложил. Болката й му носеше наслаждение. Уолтър, който играеше играта си съвършено, извади ножа си и го опря до дясното ухо на Ричард. Поколеба се за миг, след което с почти нежно движение отряза меката част на момчешкото ухо.
Ричард изпищя. От малката рана плисна кръв. Парченцето плът падна върху задъханите й гърди.
— Спрете! — Изкрещя тя. — Добре. Ще го направя. — Разтвори краката си.
Уилям плю на ръката си и потърка влагата в слабините й. Вкара пръстите си в нея. Тя изпищя от болка и това го възбуди още повече. Наведе се отгоре й. Лежеше неподвижна и напрегната. Очите й бяха затворени. Тялото й беше хлъзгаво от пот заради борбата, но трепереше. Уилям се намести удобно, след това се задържа, наслаждавайки се на очакването и страха й. Озърна се към другите двама. Ричард продължаваше да гледа ужасено. Уолтър наблюдаваше алчно.
— После е твой ред, Уолтър.
Алиена простена отчаяно.
Изведнъж той я прониза грубо, натика го колкото може по-силно и навътре. Усети съпротивата на девствеността й — истинска девственица! — и влезе отново, брутално. Заболя го, но нея я заболя още повече. Тя изпищя. Блъсна още веднъж, още по-силно и усети разкъсването. Лицето на Алиена беше пребледняло, главата й се отпусна настрани и тя припадна. Най-сетне Уилям изля семето си в нея и започна да се смее и да се смее, с триумф и наслада, докато се изцеди.
Бурята бушуваше почти през цялата нощ, а някъде на разсъмване секна. Внезапната тишина събуди Том Строителя. Докато лежеше в тъмното, заслушан в тежкия дъх на Алфред от едната си страна и по-тихото дишане на Марта от другата прецени, че утрото може би щеше да е ясно. А това означаваше, че ще може да види изгрева на слънцето за първи път от две или три седмици. Бе чакал този миг.
Стана и отвори вратата. Все още беше тъмно. Имаше много време. Сбута сина си с крак.
— Алфред! Събуди се! Ще има изгрев.
Алфред изпъшка и се надигна. Марта се обърна в постелята, без да се събуди. Том отиде до масата и вдигна капака на глинената купа. Извади полуизядения самун и отряза два дебели резена, един за себе си и един за Алфред. Седнаха на пейката и закусиха.
В стомната имаше малко ейл. Том удари една дълга глътка и я подаде на сина си. Агнес щеше да ги накара да пият с чаши, както и Елън, но в къщата сега нямаше жена. Щом Алфред изгълта дела си, излязоха навън.