Устоите на Земята (Част първа)

— Донеси чаши и налей виното. — Матю посегна да го направи, но Уилям го спря: — Не ти — тя.

Алиена се поколеба. Матю я погледна с тревога и кимна. Девойката пристъпи до масата и вдигна стомната.

Когато се наведе, Уилям бръкна отдолу, плъзна ръката си под пеша на туниката й и пръстите му бързо пробягаха нагоре по крака й. Напипа тънкия прасец с меки косъмчета, после мускулите зад коляното й и след това меката кожа от вътрешната страна на бедрото й. После тя се дръпна рязко назад, завъртя се и замахна с тежката стомна с вино към главата му.

Уилям отби удара с лявата си ръка и я зашлеви през лицето с дясната. Вложи цялата си сила в шамара. Дланта го опари съвсем удовлетворително. Алиена изпищя. С ъгъла на окото си Уилям видя как Ричард се задвижи. Беше се надявал точно на това. Избута я рязко настрани и тя падна тежко на пода. Брат й му налетя като сърна, нападаща ловеца. Младият Хамли избегна първия му дивашки замах, след което натресе юмрука си в стомаха му. Когато момчето се сви на две, Уилям го удари няколко пъти в бърза последователност около очите и носа. Не беше толкова възбуждащо като да удря Алиена, но все пак го задоволи достатъчно и след няколко мига лицето на Ричард беше плувнало в кръв.

Изведнъж Уолтър извика предупредително и скочи на крака, загледан над рамото на господаря си. Той се завъртя рязко и видя идващия към него Матю, вдигнал високо нож над главата си, готов да намушква. Уилям беше изненадан — не бе очаквал такава храброст от женствения стюард. Единственото, което можеше да направи, бе да вдигне двете си ръце, за да се защити и за един ужасен миг си помисли, че ще го убият точно сега, в часа на триумфа му. По-силен нападател щеше да избие ръцете му настрани, но Матю беше с дребна фигура и изнежен от домашния живот, и ножът така и не стигна до шията му. Изведнъж го обзе облекчение, но все още не беше в безопасност. Стюардът вдигна ръката си за нов удар. Уилям отстъпи назад и посегна за меча си. В този момент Уолтър заобиколи масата с дълга остра кама в ръката си и прониза нападателя в гърба.

На лицето на Матю се изписа ужас. Уилям видя как върхът на камата се показа от гърдите му и раздра туниката. Ножът на стюарда падна от ръката му и издрънча на дъските на пода. Опита се да си поеме дъх, но от гърлото му излезе хъхрене и като че ли не можеше да вдиша. Отпусна се. От устата му бликна кръв. Очите се затвориха и той се свлече надолу. Уолтър издърпа дългата кама и тялото се смъкна на пода. За миг от отворената рана швирна кръв, но почти мигновено секна и закапа едва-едва.

Всички гледаха трупа на пода: Уолтър, Уилям, Алиена и Ричард. Главата на Уилям още беше замаяна от близкия допир със смъртта. Вече се чувстваше готов да направи всичко. Пресегна се и сграбчи деколтето на туниката й. Ленът беше мек и тънък, много скъп. Тя рязко се дръпна. Туниката се раздра. Продължи да дърпа, докато се разкъса по цялата предница. Ивица с една стъпка ширина остана в ръката му. Алиена изпищя, след това се опита да придърпа останките от туниката отпред. Разкъсаните краища не можеха да се съберат. Гърлото на Уилям пресъхна. Внезапната й уязвимост бе много по-възбуждаща, отколкото когато я гледаше как се мие, защото сега тя знаеше, че я гледа и изпитваше срам, а срамът още повече го възбуждаше. Тя покри гърдите си с една ръка и слабините си с другата. Уилям пусна ивицата плат и я сграбчи за косата. Дръпна я рязко към себе си, завъртя я и раздра останалото от дрехата на гърба й.