Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Конят на Ричард бе неспокоен и щом видя откритото поле пред себе си, наведе глава и се втурна в галоп. Прехвърлиха с тропот дървения подвижен мост. Алиена усети, че нещо я дърпа за бедрото и видя с крайчеца на окото си мъжка ръка, която посягаше към връзките на седлото. Но след миг вече я нямаше и тя разбра, че са се измъкнали. Вълна на облекчение я обля, но после болката отново я жегна. Усети как я прониза отвътре, докато конят препускаше в галоп през полето — също както докато мръсният Уилям проникваше в нея — и по бедрото й потече гореща кръв. Остави коня да тича сам и стисна очи, за да притъпи болката, но ужасът от предната нощ се върна в ума й и тя отново видя всичко зад затворените си клепачи. Препускаха през полето, а тя шепнеше в ритъм с тропота на конските копита: Не помня, не помня, не помня, не помня.
Конят й зави надясно и Алиена усети, че се изкачват по лек склон. Отвори очи и видя, че Ричард е отклонил от разкаляната пътека и е поел косо към горите. Помисли си, че сигурно иска бойният кон хубаво да се умори, преди да забави хода. Двете животни щяха да са по-лесни за управляване след тежка езда. Скоро усети, че силите на нейния отпадат и се поизправи в седлото. Конят забави, после премина в тръс, сетне — до ходом. Конят на Ричард все още имаше енергия за изгаряне и дръпна напред.
Девойката погледна назад над полето. Замъкът беше на миля от тях и не беше сигурна дали виждаше или не две фигури, застанали на подвижния мост и загледани към нея. Щеше да им се наложи да извървят дълъг път, докато си намерят други коне. За известно време бяха в безопасност.
Ръцете и стъпалата я засърбяха, докато се стопляха. От коня се вдигаше топлина като от огън и я загърна в пашкул от топъл въздух. Ричард най-сетне остави бойния жребец да забави и се обърна към сестра си, яхнала тежко стъпващото и задъхано животно. Подкараха през дърветата. Двамата познаваха тези гори добре, преживели бяха тук почти целия си живот.
— Къде отиваме? — попита я той.
Алиена се намръщи. Къде отиваха наистина? Какво щяха да правят? Нямаха никаква храна, нищо за пиене и никакви пари. Нямаше никакви дрехи по себе си, освен наметалото, в което бе загърната — нито туника, нито долна риза, шапка и обувки. Решила беше да се погрижи за брат си, но как?
Чак сега започна да разбира, че последните три месеца беше живяла като в сън. Беше съзнавала, в някое тайно кътче на ума си, че старият живот е свършил, но беше отказвала да го приеме. Уилям Хамли я беше събудил. Не се съмняваше, че версията му е вярна и че крал Стивън е направил Пърси Хамли граф на Шайринг. Но може би имаше и нещо повече. Може би кралят бе предвидил някакво обезпечаване за нея и Ричард. Ако не, трябваше да го направи и те със сигурност можеха да се обърнат към него. Тъй или иначе трябваше да стигнат до Уинчестър. Така поне щяха да разберат какво е станало с баща им.
Изведнъж се пречупи. „О, татко, къде и кога се провали всичко?“
Откакто беше умряла майка й, баща й беше полагал особени грижи за нея. Знаеше, че й отделя повече внимание, отколкото други бащи на дъщерите си. Чувстваше се зле заради това, че не беше се оженил отново, за да й даде нова майка. Беше й обяснявал, че е по-щастлив със спомена за жена си, отколкото изобщо щеше да е с друга на мястото й. Алиена тъй или иначе изобщо не беше искала друга майка. Баща й се беше грижил за нея, а тя — за Ричард, тъй че нищо лошо да не може да сполети и двамата.
Онези дни си бяха отишли завинаги.
— Къде отиваме? — попита Ричард отново.
— В Уинчестър — отвърна тя. — Ще отидем и ще видим краля.
Ричард се въодушеви.
— Да! И като му кажем какво направиха Уилям и коняря му снощи, кралят естествено ще…
Изведнъж я обзе неудържим гняв.
— Затваряй си устата! — изкрещя тя. Конете се сепнаха уплашени. Дръпна силно юздите. — Повече да не си споменал това! — Гневът я давеше и едва успя да изтръгне думите. — Няма да кажем на никого какво направиха — на никого! Никога! Никога! Никога!
В дисагите на коняря имаше голяма буца кораво сирене, няколко глътки вино в кожен мях, кремък и малко подпалки, а освен това — фунт-два смесено зърно, което според нея трябваше да е за конете. Двамата с Ричард изядоха сиренето и изпиха виното по обед, докато конете пасяха излиняла трева и зелени храсти и пиеха от близкия поток. Беше спряло да й тече кръв и слабините й бяха изтръпнали.
Срещнали бяха няколко пътници, но Алиена бе казала на Ричард да не заговаря никого. За по-небрежния наблюдател изглеждаха внушителна двойка — особено Ричард на огромния му кон и с меча. Но един разговор много скоро щеше да издаде, че са две деца, които никой не пази и можеше да се окажат уязвими. Затова заобикаляха другите хора отдалече.