Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Бегачът я погледна подозрително и наостри уши. Бързаше ужасно, но овладя нетърпението си, заговори му тихо и леко задърпа въжето. Хвана главата му и го погали по муцуната, после Ричард нахлузи оглавника и пъхна юздечката в устата му. Алиена се успокои. Ричард вдигна по-малкото седло на гърба му и го стегна с бързи, уверени движения. Двамата бяха свикнали с коне от ранната си възраст.
От двете страни на седлото на коняря имаше затегнати дисаги. Алиена се надяваше, че има полезни неща в тях — кремък, малко храна или зоб за конете — но нямаха време сега да гледат съдържанието им. Озърна се плахо през двора към моста за цитаделата. Никой нямаше там.
Бойният кон беше гледал как оседлават бегача и знаеше какво предстои, но не беше склонен да се примири с двама напълно непознати. Запръхтя и се възпротиви на дърпането на въжето.
— Шшт! — каза му Алиена. Държеше въжето изпънато, дърпаше здраво и конят с неохота тръгна към нея. Но беше много силен и ако решеше наистина да се бори, щяха да изпаднат в беда. За миг се зачуди дали бегачът би могъл да отнесе и двамата. Но тогава Уилям щеше да може да ги настигне на бойния кон.
Когато успя да го приближи достатъчно, намота въжето на пилона, за да не може да се издърпа. Но щом Ричард посегна да сложи оглавника му, конят изметна глава и го избегна.
— Опитай се първо да поставиш седлото — каза му тя. Говореше към животното и го потупваше по мускулестата шия, докато брат й надигна грамадното седло и го завърза. Конят изглеждаше донякъде победен. — Хайде, бъди добър — заговори му твърдо Алиена, но конят не се излъга: долови паниката й под повърхността. Ричард се приближи с оглавника, а конят изпръхтя и се опита да се отдръпне. — Имам нещо за теб — каза девойката и бръкна в празния джоб на наметалото си. Животното се подведе. Поднесе му празна шепа, но конят наведе глава и задуши в дланта й, търсейки храна. Тя усети грапавия му език по дланта си. Докато главата му беше наведена и устата отворена, Ричард нахлузи оглавника.
Алиена погледна отново със страх към цитаделата. Всичко беше тихо.
— Качвай се — заповяда на брат си.
Той сложи стъпалото си на високото стреме — не без усилие — и се метна на гърба на грамадния кон. Момичето отвърза въжето от пилона.
Конят изцвили силно.
Сърцето й бързо заби. Звукът можеше да е стигнал до цитаделата. Мъж като Уилям щеше да разпознае цвиленето на собствения си кон, особено на толкова скъп кон като този. Можеше да се е събудил.
Побърза да развърже другия. Изстиналите й пръсти зашариха в паника по възела. Мисълта как Уилям се събужда я беше накарала да изгуби самообладание. Щеше да отвори очи, да се надигне, да се озърне наоколо, да си спомни кой е и да се зачуди защо конят му беше изцвилил. Щеше със сигурност да дойде. Не можеше да понесе да види лицето му отново. Онова срамно, жестоко, ужасно болезнено нещо, което й бе причинил, отново се върна в ума й.
— Хайде, Али! — прошепна припряно Ричард. Конят му вече беше изнервен и нетърпелив. Беше му трудно да го задържи на място. Трябваше да го подкара в галоп на миля-две, докато го умори, след това щеше да е по-отстъпчив. Животното изцвили отново и започна да пристъпва настрани.
Най-сетне Алиена успя да развърже възела. Изкушаваше се да хвърли въжето, но така нямаше да може отново да върже жребеца при нужда, затова го намота набързо и го пристегна за една каишка на седлото. Трябваше да пригоди стремената — бяха с подходяща дължина за коняря на Уилям, с около педя по-висок от нея, тъй че щяха да са много ниско за нея, докато е на седлото. Но си представи как Уилям слиза по стълбите, минава през залата, излиза навън и…
— Не мога да задържам този кон повече — оплака се Ричард.
Алиена беше наплашена и изнервена като бойния кон. Метна се на жребеца. От сядането я заболя отвътре и единственото, което можеше да направи, бе да се задържи на седлото. Ричард подкара коня си към портата, а нейният го последва, без да го е пришпорила. Не можеше да стигне шпорите, както беше очаквала и трябваше да го стегне с колене. На излизане чу вик някъде зад себе си и простена:
— О, не.
Видя как брат й сръга коня си и огромното животно се понесе напред в лек тръс. Нейният пое след него. Беше благодарна, че правеше всичко като бойния кон, защото сама нямаше да може да го управлява. Ричард отново пришпори бойния кон и той набра скорост, докато преминаваха през порталния свод. Алиена чу нов вик, много по-близо този път. Погледна през рамо и видя Уилям и слугата му, които тичаха задъхани през двора зад нея.