Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Видяхте ли се с него?
— Да.
— И?
— Каза, че ще помисли над това през нощта.
— Но защо? — Беше разочарован и ядосан. — Какво има за мислене тук?
Пърси сви рамене.
— Питайте него.
Филип се вбеси.
— Добре, как изглеждаше — доволен или какво?
Реган отвърна:
— Според мен идеята да бъде освободен от дилемата му е допаднала, но е изпитал подозрение, че всичко звучи прекалено лесно.
Изглеждаше логично, но Филип все пак беше притеснен, че крал Стивън не се е вкопчил с две ръце в тази възможност.
— По-добре да не говорим повече — каза той след малко. — Не бива епископите да се досетят, че сме се споразумели против тях. Не и преди кралят да направи изявлението си. — Кимна учтиво и се отдалечи.
Върна се на каменната си скамейка. Опита се да си запълни времето с мисли какво ще направи, ако планът му подейства. Колко скоро щеше да започне строежът на новата катедрала? Зависеше от това колко бързо щеше да събере малко пари от новия си имот. Щеше да има доста много овце, а следователно руна за продан лете. Някои от хълмистите ферми щяха да са под рента, а повечето ренти се изплащаха скоро след жътвата. До есента можеха да се съберат достатъчно пари, за да наеме горски и майстор каменоделец и да започне да трупа дървен материал и камък. През това време работниците биха могли да започнат да копаят основите, под наставничеството на Том Строителя. Зидането можеше да почне някъде следващата година.
Беше чудесна мечта.
По стълбището със смущаваща бързина се качваха и слизаха придворни — крал Стивън работеше бързо този ден. Филип започна да се притеснява, че кралят може да приключи дневната си работа и да тръгне на лов, преди да пристигнат епископите.
Най-после дойдоха. Приорът бавно се изправи на крака, щом влязоха. Уейлрън изглеждаше напрегнат, но Хенри просто бе отегчен. За него това беше дребен проблем: дължеше подкрепа на събрата си, но изходът нямаше да е от голямо значение за него. За Уейлрън обаче изходът бе съдбоносен за плана му да построи замък — а един замък бе само стъпка в изкачването му нагоре по стълбата на властта.
Филип се колебаеше как да се отнесе към тях. Бяха се опитали да го изиграят и му се искаше да ги укори, да им каже, че е разкрил измяната им. Но това щеше да ги предупреди, че нещо се крои, а той искаше да не заподозрат нищо, тъй че кралят да утвърди компромиса, преди да са се усетили. Затова прикри чувствата си и се усмихна учтиво. Оказа се, че не е било нужно да се притеснява: пренебрегнаха го напълно.
Много скоро след това стражите ги повикаха. Хенри и Уейлрън първи се качиха по стълбището, последвани от Филип. Хамли се заизкачваха след тях. Сърцето на Филип бе в гърлото му.
Крал Стивън стоеше пред огъня. Днес изглеждаше по-енергичен и делови. Това беше добре: всякакво недоволство от страна на епископите щеше да го изнерви. Епископ Хенри продължи и застана до брат си край огъня, а всички останали се подредиха в редица в средата на стаята. Филип усети болка в дланите си и осъзна, че е впил ноктите на пръстите си в тях. Освободи ги с усилие.
Кралят заговори на епископ Хенри тихо, тъй че никой друг да не чуе. Хенри се намръщи и каза нещо също тъй нечуто. Поговориха няколко мига, после Стивън вдигна ръка, за да накара брат си да замълчи. И погледна към Филип.
Приорът си напомни, че кралят му бе заговорил вежливо предния път, когато го подкачи затова, че е притеснен и му каза, че харесва монах да се облича като монах.
Днес обаче нямаше учтивости. Кралят се покашля и заговори:
— Моят верен поданик, Пърси Хамли, днес става граф на Шайринг.
С крайчеца на окото си Филип видя как Уейлрън понечи да тръгне напред, сякаш за да протестира, но епископ Хенри го спря с бърз заплашителен жест.
Кралят продължи:
— От бившите графски владения Пърси ще притежава замъка, цялата земя, наета от рицари плюс цялата друга орна земя и ниско лежащи пасища.
Филип едва успя да сдържи вълнението си. Изглеждаше, че кралят е приел споразумението! Отново погледна крадешком към Уейлрън, чието лице беше олицетворение на безсилието.
Пърси коленичи пред краля и вдигна двете си ръце в молитвен жест. Кралят поднесе ръцете си над неговите.
— Обявявам теб, Пърси, за граф на Шайринг, да притежаваш и да се наслаждаваш на преждеспоменатите земи и приходи.
В отговор, Пърси заяви: