Човек на почит

— Дадено. Ще му кажа, че идваме. А, да ми напомниш — трябва да купя няколко ризи. Като свършим, ще се отбием в „Моуз Шърт Шоп“.

В хотел „Дунав“, докато се изкачваха към мансардния апартамент със стъкления асансьор, Алън посочи на Бепи:

— Погледнати оттук, Лас Вегас и планините отзад наистина са голяма работа.

— Да, действително е великолепно — отвърна Бепи, зяпнал през стъклото като малко дете, което за първи път отива в зоологическата градина. — Изобщо не може да се сравнява с Бруклин. Гледай само какви пурпурни планини! Невероятно!

Алън излезе от асансьора и нахълта в апартамента, все едно че е негов.

Шаги Голдберг, още по пижама, обядваше: шест сурово разбъркани яйца, смесени с накълцана целина и суров лук. Пиеше всичко това от една купичка.

— Как можеш да ядеш сурови яйца и целина? — попита го Алън.

— Снощи чуках една нова танцьорка, Алън, обаче на момето много му хареса на еврейски чеп. Скапан съм, Алън. Изцеди ми и костния мозък. Днес съм като зомби. Я ми виж очите. Приличат на дупки от пикня в снега. Яйцата и целината ми действат здравословно. Не че са ми любимото ядене, повярвай — отговори с изкривена физиономия Шаги.

— Защо не изсипете тази гадост в тиган и да си направите фритата? Сигурно ще е по-добре от тази помия — каза Бепи, докато палеше пурата си.

— Какво е това „фритата“? Звучи ми като нещо опасно — попита Шаги.

— Означава омлет и ще го погълнете много по-лесно от този бълвоч.

Шаги се усмихна на непознатия, който му даваше категоричен и нетърсен съвет.

— Някаква си фритата да се поглъща по-лесно от това? — попита той и изпи сместа на една дълга, задавена глътка.

При тази гледка стомасите на Алън и Бепи се преобърнаха. Шаги Голдберг беше едър, отпуснат мъж с невчесана коса, пожълтели зъби и големи очила с рогови рамки. Същински кит с рошава коса. Той избърса брадичката си с памучна салфетка, покри елегантно с нея празната купа и запали пура.

Дръпвайки няколко пъти от нея, той най-после се ръкува и се представи официално на Бефино Менесиеро. След кратък разговор започна да разказва историята си.

— Жена ми е алкохоличка. И понеже пие прекалено много, тя стана жертва на светските лешояди. — Замълча за малко. — Техният свят е жесток и мръсен и мястото й не е в него. Може да има всичко, което душата й пожелае, но алкохолът я превръща в друг човек. Скита се из гетата и си говори с хора от улицата, които непрекъснато пият. — Поколеба се пак. — Жена ми и аз вече не спим заедно. Чукам момичетата от балета, а тя може да прави каквото пожелае — при положение, че не се стига до неприятни за мен последици. Нали ме разбирате, момчета? Такива са ни отношенията. Тя прави каквото иска, аз също. Обаче жена ми се запозна с един тип. Два уикенда спа с него, поне за тях знам със сигурност. После една неделя през нощта се прибра вкъщи пребита. Попитах я какво се е случило, а тя ми отговори, че е паднала. Жена ми не е долна свиня. Надявам се да разберете това. Тя е хубава и елегантна дама с проблем. Поддържа се и възрастта не й личи. Разбирате ме, нали? Има здрав вид и още я бива за в кревата. Не може така да я пребият. Та преди седмица забелязах, че не носи пръстена си с деветкаратовия диамант. Нали знаете колко струва един пръстен с девет карата диамант? Попитах я: „Чарлийн, скъпа, къде ти е диамантеният пръстен?“, а тя ми отговаря: „Прибрах го в сейфа.“ Проверих в сейфа, обаче там го нямаше. На другия ден пак я попитах и тя ми каза: „Все ще се покаже отнякъде, не се притеснявай. Няма къде да отиде.“ Е как да повярвам, че девет карата диамант ще се покаже? По-скоро баща ми ще си покаже задника от гроба, отколкото отнякъде да се покаже девет карата диамант. Накрая, една вечер, мой близък приятел ми каза, че видял жена ми в един бар в Сан Матео с някакъв тип. Онзи я избутал и после й ударил два юмрука в лицето. Доста пострадала според приятеля ми, обаче хванала онзи за ръка и стояла до него като сритано кутре. Това също ме засегна, разбирате ли — да чуя, че някой си непознат я бъхти. Тя е майка на детето ми. Трябва да е била пияна или откачила, за да търпи такова нещо.