Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
На тази улица имаше една опушена къща, очевидно празна, по чиито прозорци висяха обяви, че се дава под наем. Обявленията, подобно пъстрото множество в погребално шествие, почти я разкрасяваха. Дали защото това го накара да обърне внимание на къщата, или пък защото мистър Мийгълс на два пъти, като я подминаваха, повтори: „Ясно е, че не живее тук“, но сега Кленъм предложи да се върнат и да проверят и в нея, преди да си отидат. Мистър Мийгълс се съгласи и се върнаха.
Почукаха веднаж и веднаж позвъниха, без отговор.
— Празна е — каза мистър Мийгълс, ослушвайки се.
— Хайде още веднъж — каза Кленъм и пак почука.
След това отдолу се дочу раздвижване и някой се затътра към вратата.
Тесният вход беше толкова тъмен, че да се различи лицето, което отвори вратата, бе невъзможно; това беше, изглежда, старица.
— Извинете за безпокойството — каза Кленъм. — Кажете ни, моля, къде живее мис Уейд?
Гласът в тъмнината неочаквано изрече:
— Живее тук.
— А дали е в къщи?
Като не получи отговор, мистър Мийгълс отново запита:
— В къщи ли си е, моля?
— Май че си е тука — рязко отвърна гласът след ново замълчаване. — Най-добре влезте, пък аз ще попитам.
И те набързо се намериха затворени в задушната черна къща; а фигурата, която се шмугна и после се обади някъде отгоре, рече:
— Елате насам, ако обичате, няма в какво да се спънете.
Изкачиха се по стълбите слепешката към една слаба светлинка, която се оказа уличната лампа, пробляскваща през прозореца; и жената ги остави в някаква задушна стая.
— Странно е всичко това, Кленъм — тихичко се обади мистър Мийгълс.
— Много странно — съгласи се Кленъм със същия глас, — но успяхме; това е важното. Ето, иде светлина!
Светлината беше от лампа, носеше я стара жена: много мръсна, много сбръчкана и суха.
— В къщи си е — каза тя (гласът беше същият, който бяха чули преди); — ей сега ще дойде. — Като остави лампата на масата, старицата избърса ръце с престилката си, което можеше да прави неспирно, без да успее да ги направи по-чисти, изгледа посетителите с помътените си очи и се измъкна.
Дамата, която бяха дошли да видят, ако тя беше настоящата наемателка на къщата, се беше настанила тук, така както би се подредила и в някой източен керван сарай23. Едно малко килимче в средата на стаята, няколко мебела, които очевидно бяха нейни собствени, и купища от куфари и пътнически принадлежности съставляваха цялата мебелировка. По времето на някой предишен наемател задушното и малко апартаментче ще да е било украсено с тясно огледало между двата прозореца и малка, златно боядисана масичка; но позлатата й бе увехнала като ланско цвете, а огледалото беше така замъглено, сякаш пазеше по някакъв магичен начин всички мъгли и дъждовни небеса, които бе отразявало. Посетителите имаха една-две минути, за да се огледат наоколо, преди вратата да се отвори и мис Уейд да влезе при тях.
Беше си същата, както когато се бяха разделили. Все тъй хубава, все тъй свъсена, все тъй мрачна. Тя не изрази изненада, че ги вижда, нито каквото и да е друго чувство. Покани, ги да седнат; самата тя отказа и веднага пожела да й кажат какво ги води тук.
— Струва ми се, че зная защо сте ме удостоили с това посещение — каза тя. — Най-добре веднага да започнем.
— В такъв случай, мадам, дошли сме за Тетикоръм.
— Така и предположих.
— Мис Уейд — каза мистър Мийгълс, — ще бъдете ли тъй добра да кажете дали знаете нещо за нея?
— Разбира се. Знам, че тя е тук, при мене.
— В такъв случай, мадам — каза мистър Мийгълс, — позволете ми да ви заявя, че ще бъда щастлив да си я прибера и че моята жена и дъщеря ми ще бъдат щастливи, ако тя се върне в къщи. Тя живя с нас толкова дълго време; ние не сме забравили какво е искала тя от нас, надявам се, че ще знаем как да й правим отстъпки.
— Надявате се, че знаете как да й правите отстъпки? — запита тя с равен, отмерен глас. — А за какво?
— Мисля, че приятелят ми иска да каже, мис Уейд — намеси се Артър Кленъм, като забеляза смущението на мистър Мийгълс, — че знаят как трябва да й отстъпват, когато изпадне в бурните настроения, които обхващат момичето и които са неин недостатък. Което понякога я кара да забравя всички хубави неща и да си спомня само лошото.
Дамата се усмихна, когато отмести поглед към него. „Така ли?“ — бяха единствените й думи.
23
Постройка, подобна на странноприемница с тази разлика, че на пътника не се предлагали никакви удобства освен вода. Обикновено, място, където са отсядали за нощуване керванджиите. — Б.пр.