Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Поли, която не бе мигвала бог знае колко нощи наред заради този свой безпътен първороден син и не го бе виждала със седмици, едва ли не би паднала на колене пред управителя мистър Каркър като пред светия дух, въпреки зъбите му. Но мистър Каркър стана и се накани да си тръгва и в знак на благодарност тя само отправи към него майчини молитви и благословии — тъй като се плащаха от монетния двор на сърцето, и то за услуга, оказана от мистър Каркър, тези молитви и благословии бяха такова щедро възнаграждение, че управителят би трябвало да върне огромна сума като ресто и пак да остане богато платен.
Когато въпросният джентълмен започна да си проправя път към вратата сред тълпата деца, Роб се приближи до майка си и заедно с бебето я обгърна в своите обятия на разкаял се човек.
— Сега ще се старая много, скъпа майко. Кълна ти се от все сърце — каза Роб.
— О, старай се, скъпо мое момче! Сигурна съм, че ще го направиш заради нас и заради самия себе си! — заплака Поли и го целуна. — Нали ще се върнеш да си поговорим, след като изпратиш джентълмена?
— Не знам, майко — с колеблив глас отвърна Роб и сведе поглед. — Татко… кога се връща у дома?
— Чак в два часа утре сутринта.
— Ще се върна, скъпа майко — високо каза Роб.
И като мина сред братчетата и сестричетата си, надали пронизителен вик в отговор на горното обещание, той последва мистър Каркър навън.
— Какво! — възкликна мистър Каркър, дочул разговора. — Имаш лош баща, така ли?
— Не, сър! — учудено възрази Роб. — Няма на света по-добър и мил баща от моя.
— Защо тогава не искаш да го видиш? — осведоми се покровителят му.
— Има голяма разлика между майката и бащата, сър — обясни Роб със запъване. — Той сега едва ли би могъл да повярва, че ще се поправя… макар и да съм убеден, че ще се помъчи… но една майка… ТЯ винаги вярва в доброто, сър. Поне съм убеден, че моята майка вярва, бог да я благославя!
Устата на мистър Каркър се разтвори, но той не продума нищо, докато не се качи на седлото и не освободи наглеждалия коня му човек, след което се взря внимателно в съсредоточеното и напрегнато лице на момчето и рече:
— Ще дойдеш утре сутринта при мен и ще ти покажат къде живее старият джентълмен, който бе в кабинета ми заранта, при когото ще отидеш, както вече казах.
— Да, сър — отвърна Роб.
— Аз проявявам голям интерес към този възрастен джентълмен и служейки на него, ти ще служиш на мен, разбираш ли? Добре — добави той припряно, като видя как кръглото лице на момчето светна от думите му, — виждам, че разбираш. Искам да зная всичко относно този възрастен джентълмен, как прекарва времето си през деня — тъй желая да му оказвам помощ — и най-вече кой го посещава. Разбираш ли?
Роб поклати съсредоточеното си лице и отново повтори:
— Да, сър.
— Бих искал да съм сигурен, че има приятели, които са внимателни с него и не го забравят, защото сега той се чувствува много самотен, бедният човек. И че са привързани към него, както и към племенника му, който не е в Англия. Навярно ще дойде да го посети една много млада дама. Специално относно нея искам да знам всичко.
— Ще се погрижа, сър — рече момчето.
— Погрижи се също — отговори му покровителят, като се наклони напред, за да доближи ухилената си физиономия до лицето на момчето и да го потупа по рамото с дръжката на камшика си, — погрижи се също да не говориш за моите работи пред никой друг освен мен.
— Пред никой друг на света, сър — отвърна Роб и тръсна глава.
— Нито тук — рече мистър Каркър, като посочи жилището, откъдето бяха излезли, — нито където и да било другаде. Ще проверя колко предан и благодарен можеш да бъдеш. Ще те изпитам!