Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Касандра се облегна на възглавничките на креслото и впери поглед в проблясващите в камината пламъци. По всички ъгълчета на фоайето на хотела се бяха събрали хора — някои играеха настолни игри, други четяха или похапваха — и помещението беше изпълнено с уютните приглушени шумове на топлото и сухо място.
Джулия сложи цяла лъжичка сметана върху дебело намазаната си с конфитюр кифличка.
— Защо изведнъж се заинтересува от стената на къщата?
Пръстите на Касандра залепнаха около топлата чаша.
— Нел е била убедена, че ако открие къде е изчезнала Елайза през 1909 година, ще открие и отговора на собствената си загадка.
— Но какво общо има това със стената?
— Не знам, може би нищо. Обаче нещо в албума с изрезки на Роуз ме накара да се замисля.
— Кое точно?
— През април 1909 година тя споменава нещо, което, изглежда, свързва пътуването на Елайза с построяването на стената.
Джулия облиза сметаната от върха на пръста си.
— Помня — каза тя. — Освен това споменава, че трябва да внимава, понеже когато човек очаква да спечели много, той може и да изгуби много.
— Точно така. Просто ми се иска да знаех какво е имала предвид.
Джулия прехапа устни.
— Много грубо от нейна страна, че не е разказала по-подробно заради нас, дето четем албума й стотина години по-късно.
Касандра се усмихна разсеяно и се заигра с едно конче, щръкнало от ръкохватката на креслото.
— Обаче защо го споменава? Какво е щяла да спечели и какво се е опасявала да не изгуби? И какво общо има сигурността на къщата на скалата с всичко това?
Джулия отхапа от кифличката си и задъвка бавно и замислено. Попи устни с хотелска салфетка.
— Роуз е била бременна по онова време, нали?
— Според написаното в албума с изрезки.
— Значи, може да се дължи на хормоните. Случва се, нали? Жените стават твърде емоционални, нали? Може би Елайза й е липсвала и тя се е тревожела да не би в къщата да нахлуят крадци. Може да се е чувствала отговорна. По онова време двете момичета все още са били много близки.
Касандра се замисли над предположението й. Бременността наистина предизвиква някои доста странни промени в настроението, но дали това е достатъчно обяснение? Дори ако допуснем, че причината са хормоните, във въпросния текст от албума имаше нещо прелюбопитно. Какво се е случвало в къщата на скалата, заради което Роуз се е чувствала толкова уязвима?
— Казват, че утре времето се оправя — отбеляза Джулия и остави ножа си в пълната с трохи чиния. Облегна се в креслото си, дръпна лекичко завесата и се загледа в мъглата навън. — Предполагам, че отново ще се заловиш на работа в къщата?
— Всъщност не. Очаквам да ми гостува една приятелка.
— Тук, в хотела ли?
Касандра кимна.
— Прекрасно! Кажи ми, ако мога да помогна с нещо.
* * *
Джулия имаше право, в понеделник следобед мъглата най-сетне започна да се вдига и имаше изгледи слънцето плахо да пробие през облаците. Касандра чакаше във фоайето, когато колата на Руби спря на паркинга отпред. Усмихна се при вида на малкия бял автомобил, събра албумите с изрезки и излезе във вестибюла.
— Уф! — пристъпи вътре Руби и пусна чантите си на пода. Смъкна от главата си шапката за дъжд и тръсна подобната си на козина на овчарско куче коса. — Забравила бях как посреща гости Корнуол! Не вали нито капка, а цялата съм вир-вода!
— Заради мъглата е.
Руби се закова на място и впери поглед в Касандра.
— Я се виж!
— Какво? — заглади косата си Касандра. — Какво ми има?
Руби се усмихна толкова широко, че в ъгълчетата на очите й се появиха бръчици.
— Абсолютно нищо и точно това имам предвид, мамка му. Изглеждаш фантастично.
— А! Ами благодаря.
— Корнуолският въздух явно ти се отразява добре, понеже изобщо не приличаш на жената, която посрещнах на „Хийтроу“.
Касандра се засмя за изненада на Саманта, която подслушваше от рецепцията.
— Наистина много се радвам да те видя, Руби — призна Касандра и посегна към единия й куфар. — Хайде да се отървем от тези и да излезем на разходка, да видим как е заливът след толкова много дъжд.
* * *
Касандра затвори очи, вдигна лице и остави морския бриз да погъделичка клепачите й. По-надолу по брега си бъбреха чайки, до ухото й прехвърча насекомо, леки вълни ритмично плискаха брега. Усети как я обзема огромно спокойствие, докато равняваше дишането си с това на морето: вдишване и издишване, вдишване и издишване. Дъждът от предните няколко дни беше разбунил морски талази и във вятъра се усещаше силен мирис на сол. Касандра отвори очи и бавно плъзна поглед из залива. Редицата стари дървета на хребета, черната скала в края на залива, високите тревисти възвишения, които скриваха нейната къща. Въздъхна. Огромна наслада.