Небесносини грехове

Боби Лий ми се ухили и заедно с Клаудия и още половин дузина други се приближиха към Мюзет. Анджелито застана пред нея и я скри от поглед. Гласът □ прозвуча ясно и звънливо, макар и да беше скрита.

- Не се страхувай, Анджелито, плъхолаците няма да ме докоснат. Боби Лий и Клаудия бяха застанали лице в лице с Анджелито. Той караше и двамата да изглеждат дребни.

- Можем да го направим по лесния начин, а можем и по трудния -каза Боби Лий. - Дръпни се и всички ще отидем мирно до стаите. Остани на място, и щз те нараним, след което ще те завлечем. - В гласа му имаше нетърпение, което говореше, че се надява да има борба. Мисля, че всички те се надяваха на това. На нито един от тях не му бе харесал фактът, че се налага да стои отстрани и да гледа как измъчват Стивън и Г регъри.

- Дръпни се, Анджелито - нареди Мюзет. - Веднага.

Той се мръдна, а лицето му издаваше силата на неохотата му. Бях изненадана, че Мюзет демонстрира такова сътрудничество. Приличаше ми на някой, който ще се наложи да бъде изнесен ритащ и крещящ.

Боби Лий се протегна към Мюзет. Тя каза;

- Не ме докосвай. - Той се спря по средата, сякаш ръката му беше замръзнала на място.

- Хвани я, Боби Лий - наредих.

- Не мога - отвърна той, а в гласа му имаше нещр, което никога преди не бях чувала. Страх.

- Какво искаш да кажеш с „не мога”? - не разбрах.

Той дръпна ръката си обратно и я притисна към гърдите си, като че ли беше наранена.

- Тя ми каза да не я докосвам и аз не мога да го направя.

- Клаудия - казах.

Едрата жена поклати глава.

- Не мога.

Първият намек, който получих, за това колко се бяха объркали нещата, беше истинският плъх, който се заклатушка със ситни крачки, за да подуши полите на Мюзет. Вдигна малките си блестящи, черни и кръгли очи към нея.

Погледнах я, очите □ бяха станали изцяло сини, така че приличаше на сляпа, руса кукла. На лицето □ бе изписан триумф.

- Плъховете са твои животни - се досетих.

- Жан-Клод не ти ли каза? - смехът в гласа □ говореше ясно, че е знаела, че не го е направил.

- Забравил е да го спомене.

- Не знаех - изрече Жан-Клод. - Преди два века единственото □ животно беше прилепът. - Гласът му звучеше безизразно, прикривайки чувствата му.

- Тя се сдоби с плъха, като второ нейно животно, преди около петдесет години - обясни Ашър.

Изгледах го многозначително.

- Щеше да е добре да го знам.

Той сви рамене.

- Въобще не ми хрумна, че е възможно някой да постави Мюзет под охрана.

Отново се обърнах към въпросния вампир.

- Защо не използва новата си сила, за да се отървеш от охраната си по-рано?

- Исках това да е изненада - отговори тя и се усмихна, усмихна се достатъчно широко, за да се видят кучешките □ зъби. Беше невероятно доволна от себе си.

- Хубаво - съгласих се, - всички превръщачи-телохранители, които не са плъхове, да я заловят.

- Убий ги.

Разбрах, че тя говори на Боби Лий. Това не бях предвидила. По дяволите.