Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Чуждоземецът не е бил убиец, във всеки случай не по онзи егоистичен начин, по който обикновено убива паразитния начин на живот. Бил е нещо повече — някакво ново създание, симбиоза от два различни организма. Също като фантом, ако някога съзрее напълно. Но не берсеркер. Джек вече бе сигурен в това. Защото берсеркерът на К’рок не можеше да мисли, нито да изпитва чувства. Той нямаше нищо общо с фантом.
Точно както Амбър не можеше постоянно да бъде терминатор като Сташ, макар да знаеше каква ужасна сила се спотайва в нея. Фантом бе избягал от него, защото Джек не бе успял да го разбере и заговори навреме.
Проклет да е, ако сега изгуби и Амбър!
Когато най-сетне доближи градския шлюз, вече бе готов с плана.
Скочи от глайдера и го остави при входа. Метна на рамо увисналото тяло на Сташ и докато го наместваше, дочу болезнените му стенания. Започна да опипва джобовете му и почти веднага откри нещо в един от тях. Беше миниатюрно, но достатъчно мощно взривно устройство. Той кимна, защото тъкмо това очакваше да намери, прилепи устройството до норцитовата облицовка, отстъпи назад и взриви отвора на въздушния шлюз.
Почти веднага се чу далечният вой на сирените. Джек се наведе, вдигна Сташ и прекрачи разбития шлюз. Щом се озова вътре, го остави на земята и вдигна захвърленото лазерно оръдие.
Сташ приседна.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Спасявам безценната ти кожа. Съветвам те да изпълзиш по-навътре и да се надяваш, че някой ще те открие и ще ти помогне. Останалите глайдери ще пристигнат съвсем скоро. Съмнявам се, че някой от тях ще забави скоростта си, ако се озовеш на пътя му.
Джек метна оръдието на рамо, обърна се и излезе обратно през димящия отвор. Драките знаеха, че оръдието е било демонтирано. Бяха уверени, че този път се приближават към една съвсем беззащитна колония.
С мрачна усмивка на лицето прекоси полето от сив камънак, което заобикаляше базата, и се приближи към поставката на оръдието.
Разликата между добрия войник и мъртвия е в доброто познаване на възможностите и ограниченията, които крият бойният костюм и оръжията — а също и в умението да разглобиш и поправиш максимално бързо онова, с което разполагаш.
Дългообхватният скенер отново запримигва тревожно. Нямаше да му стигне времето да монтира оръдието, затова само вдигна захвърлените на земята кабели и ги свърза със затвора. След това се изправи и нагласи оръдието на рамото си. С помощта на компютъра на костюма въведе координатите за стрелба. За разлика от обичайните стрелкови средства оръдието, макар и по-тежко и по-неудобно за работа, притежаваше огромна поразяваща мощ. Джек се изправи и зачака драките да навлязат в обхвата за стрелба.
Покрай него преминаха два глайдера, от втория му помаха Свети Колин.
— Довиждане, Джек. Нека Бог е с теб — предаде по радиостанцията.
Джек не отговори. Не откъсваше поглед от хоризонта и проследяващото устройство и се молеше драките да не променят посоката за атака в последния момент.
Щеше му се да не е толкова самотен, колкото се чувстваше.
Тъкмо когато адреналинът достигна своя пик, драките се показаха в далечината. Притисна леко с ръкавица спусъка. Не го спря дори мисълта, че оръдието може да избухне в ръцете му и да го унищожи на място.
Докато се прицелваше, си помисли за Амбър. Хубавата, малко тъжна Амбър, безпомощна някъде в купола зад него, очакваща той да се завърне. Амбър, както и всички останали в Лазертаун, беше съвсем беззащитна, като цвете в дракска пустиня.
Дракският кораб се приближаваше бавно, спокоен, уверен, че противникът не може да окаже каквато и да било съпротива.
Джек натисна спусъка. Лазерното оръдие изригна. Беше сигурен само в две неща: в това, че е успял да стреля, преди да го ударят, и че дракският кораб е поразен, защото експлозията от него го запокити на земята.
А след това настъпи мрак. Докато губеше съзнание, за последен път се опита да повика фантом и да го помоли за помощ.
22.
— Никога вече не опитвай подобно нещо.
Над него изплува лицето на Амбър, пребледняло, озарено от светлината на болничните лампи. Премигна и бавно повдигна натежалите си клепачи.
— Това нещо рита като магаре — бяха първите му думи.