Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Той хукна, прескачайки изпречилите се на пътя му купчини и малки кратери. Първата мина избухна, засипвайки го с пръст и пясък. Хвърли се в глайдера и включи двигателя.

Даде пълна мощност, машината описа широк кръг и пое след отдалечаващите се Скиталци, вече достигнали ръба на долината.

Фантом стенеше в ума му. Колин спря втория глайдер на билото и Джек се изравни с него.

— Да се махаме оттук!

— Не. Почакай малко. — Скиталецът се извърна на седалката и погледна към находището. — Има нещо там, точно под повърхността. Може би ще успея да видя какво е.

Фантом не спираше да крещи в мислите му.

Джек намали мощността и спусна глайдера до този на Колин. Дракският кораб пикира и две мощни експлозии разтърсиха лунната повърхност.

Склонът изригна в стена от пръст, която се посипа встрани.

И там, изсечено в скалата, затворено от времето и смъртта, лежеше някакво същество. Огромно, сиво, жилесто тяло, което приличаше на берсеркер така, както маймуната наподобява човека.

Фантом заплака.

— Какво, за Бога, е това? — прошепна един от Скиталците.

— Нещо, заради което може би е започната тази война — отвърна Колин.

Джек забеляза, че К’рок се надига.

— Нещо — добави той, — от което явно драките се страхуват.

— То ни зовеше към нашата смърт — прошепна един от Скиталците.

„Не, Джек — изхлипа фантом. — Искаше да е свободно, да живее отново.“

„Какво е това, фантом?“ — попита наум Джек.

„Нещо като… като мен.“

Дракският кораб се издигна и се спусна отново и този път земята изригна в поредица от взривове, докато мините експлодираха една след друга, превръщайки находището в купчина прах. Ужасяващ писък раздра ума на Джек, а сетне фантом неочаквано замлъкна.

К’рок се размърда пръв. Пресегна се от глайдера на Колин и побутна Джек.

— Не бива да губим повече време.

— Защо?

— Те няма да спрат дотук. Ще разрушат и Лазертаун. За да не останат свидетели. Ще поддържат огъня, докато изпепелят цялата луна.

— Мили Боже! — възкликна Колин.

Джек поклати глава.

— Амбър е там! — Той включи глайдера. — Имаме още малко време, преди да презаредят и да се върнат.

— Джек, мой бойни братко. Лазерното оръдие е изчерпано. Няма никакъв начин да защитим купола от пряко нападение — рече съчувствено К’рок.

— Трябва да опитам! — тръсна глава Джек и въведе координатите на купола в пулта на глайдера. Машината полетя към Лазертаун. От двете му страни се нижеха нащърбени хълмове. Дори не погледна дали Колин и останалите го следват. Най-добре да е сам за онова, което възнамерява да направи.

Сам, като се изключи фантом, който обаче бе изчезнал, стопил се отвъд мястото, където можеше да го открие. Джек продължаваше да тършува из съзнанието си за него, докато глайдерът летеше към града. Чувстваше се самотен без фантом и вече се досещаше за онова, което съществото не бе успяло да му каже.