Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Едно време Дориан беше прословут с подвизите си в света на жените, но това... тя изсумтя. Искаше й се Каол да беше наблизо, макар и само за да види неговото изражение.
Въпреки че нещо в гърдите й се отпускаше при мисълта, че е в Юга заедно с Фалик. И навярно събираха армия, с която да пресекат Тясното море и да потеглят на север. Ако имаха късмет.
Ако. Елин ненавиждаше тази дума. Но... приятелството й с Дориан беше достатъчно ценно. Склонила бе да изпълни молбата му отчасти за да прояви добрина към него, но главно защото знаеше, че Манон може да им каже още за Морат. За Ераван. Още много.
А се съмняваше вещицата да е особено словоохотлива, не и при положение, че Елин си беше изпуснала нервите мъничко тази сутрин. И може би постъпваше подмолно, използвайки влечението на Дориан, за да я предразположи, но... все пак се намираха във война.
Като наближи каютата на вещицата, тя сви ръка в юмрук. Големите вълни, с които се бореха от пладне, люшкаха фенерите в коридора.
Роуан беше излекувал натъртването по кокалчетата й от сблъсъка с лицето на Манон, а тя му се беше отблагодарила, като заключи вратата на стаята им и падна на колене пред него. Още усещаше пръстите му, вкопчени в косата й, чуваше стоновете му...
Роуан, който пристъпваше на крачка зад нея, завъртя рязко глава в нейна посока.
За какво си се размислила, по дяволите?
Внезапно разширените му зеници й дадоха да разбере, че отлично знае за какво се е размислила. Фактът, че Фенрис нарочно изостана по коридора, й показваше, че мирисът й се е променил.
Обичайното – отвърна тя на Роуан с пресилена усмивка. – Убийства, плетене на една кука, как да те накарам да издаваш онези звуци отново...
Лицето му придоби болезнено изражение, което я накара да се ухили. Особено като забеляза как подскочи гърлото му.
Втори рунд – беше отговорът му. – Веднага щом приключим тук, ще си спретнем втори рунд. Този път обаче ще видим какви звуци издаваш ти.
Елин едва не се блъсна във вратата на отворената каюта. Гърленият смях на Роуан я подтикна да се съсредоточи и да спре да се хили като ослепяла от похот, болна от любов глупачка...
Манон седеше в леглото и златните й очи се стрелкаха между Роуан, Дориан и нея.
Фенрис влезе след тях и вниманието му директно се прикова към вещицата. Несъмнено беше зашеметен от красотата й, изяществото й, съвършенството й, дрън-дрън-дрън.
Манон проговори с нисък, безизразен глас:
– Кой е това?
Дориан вдигна вежда, проследявайки погледа й.
– Срещала си го и преди. Това е Фенрис, заклет воин на кралица Майев.
Начинът, по който Манон присви очи, събуди инстинкта й. Вещицата разтвори ноздри да надуши Фенрис, чийто мирис вероятно беше едва доловим в пренаселената каюта...
– Не, не е – отсече тя.
И извади железните си нокти точно преди Фенрис да атакува.
46.
Елин посегна инстинктивно към ножа си вместо към магията.
Затова, когато Фенрис скочи с ръмжене към Манон, силата на Роуан го запрати към другия край на стаята.
А преди воинът да се е строполил на пода, Елин вече беше издигнала огнената си стена между тях.
– Какво, по дяволите? – изплю тя.
Фенрис падна на колене и задращи гърлото си, докато магията на Роуан го стискаше.
Каютата беше прекалено тясна, за да се съберат всички, без да се скупчат твърде близо един до друг. Дориан пристъпи до леглото на окованата Манон с танцуващ по пръстите му лед.
– Как така това не е Фенрис? – попита Елин вещицата, без да сваля очи от него.
Роуан изсумтя зад нея.
И Елин се взря със смесица от ужас и удивление как гърдите на Фенрис се разширяват от дълбока глътка въздух. Той стана на крака и плъзна очи по огнената стена.
Сякаш магията на Роуан се беше изчерпала.
А когато кожата на Фенрис като че ли засия и започна да се топи, когато от разливащата се илюзия изникна същество, бледо като девствен сняг, Елин хвърли дискретен поглед през рамо към братовчед си.
Той веднага тръгна към Манон, изваждайки от джоба си ключовете за оковите й.
Вещицата не помръдваше, докато нещото пред тях придобиваше форма. Издължените му крайници, плътно прибраните му криле, потресаващо гротескното лице, душещият въздуха нос...
Веригите на Манон издрънчаха и паднаха от ръцете й.
Елин се извърна към съществото, намиращо се отвъд огнената й стена.
– Какво си ти?
Манон отговори вместо него:
– Хрътката на Ераван.
Изчадието се ухили, разкривайки изгнили, черни остатъци от зъби.
– На вашите услуги – изграчи то. Тя, осъзна Елин, забелязала малките му, съсухрени гърди. – Значи си запазила вътрешностите си. – Изгъргори Хрътката срещу Манон.