Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ами… просто ми се видя странно, че сте ги взели със себе си тук, в открито море. Подложени на опасностите от… всичко това.
— А къде иначе бих могла да ги държа под око? — Замира прокара пръст по дръжката на сабята. — Паоло е на четири години, Косета — на три. Вашите данни действително ли са толкова остарели, че не знаехте за тях?
— Вижте, аз бях зает с операции вътре в града срещу Приори и останалата опозиция. Не обръщах много внимание на флотските дела, освен получаването на официалната ми заплата.
— За главата ми е обявена награда от пет хиляди солария. За моята и за главата на всеки капитан, оцелял от Войната за признаване. Знам, че мои и на членовете на семейството ми точни описания са разпространени в Тал Верар миналата година. Успях да се домогна до някои листовки. Очакваш ли да повярвам, че някой с вашето положение може да е дотолкова невеж?
— Твърде ми е неприятно да накърня чувствата ви, капитан Дракаша, но вече ви казах, аз бях сухоземен…
— Си.
— … съм и бях, и следях какво става в града. Имах време само колкото да науча основите на оцеляването, когато започнах да се подготвям да открадна „Вестоносецът“.
— Но защо? Защо да крадеш кораб и да излезеш в морето? Нещо, което е съвсем извън признатия ти опит? Ако си следил какво става на сушата и града, защо не предприе нещо на сушата и в града?
Локи облиза устни — бяха изсъхнали и го дразнеха. Прелисти досието със сведения за Орин Равел наум, но героят не беше разработван за разпит от подобна перспектива.
— Може да ви прозвучи странно — заговори той, — но нищо по-добро не можех да направя. Оказа се, че фалшивият ми чин на морски офицер ми дава най-големи възможности да сторя зло на Архонта. Кражбата на кораб беше по-величествен жест от кражбата на, да речем, карета.
— И с какво Страгос е заслужил този величествен жест?
— Дал съм клетва никога да не говоря за това.
— Колко удобно.
— Точно обратното — отвърна Локи. — Как бих искал да ви успокоя.
— Да ме успокоиш? Та как биха могли да ме успокоят твои думи? Ти лъжеш и доукрасяваш стари лъжи и отказваш да обсъждаш какво те е подтикнало да се заловиш с: подобно налудничаво начинание. Щом не желаеш да ми отговаряш, съм длъжна да те възприемам като опасност за кораба и че ако те приема, рискувам да обидя Максилан Страгос. Не мога да си позволя последствията от това. Мисля, че е време да те върна там, където те намерих.
— В трюма?
— В открито море.
— Ех… — Локи се намръщи, а после прехапа бузата си, за да не се разкиска. — Ех, капитан Дракаша, това беше много добро. Любителско, ала изобретателно. Някой, не с моето минало, би ви се хванал.
— Проклятие! — Дракаша се усмихна сдържано. — Трябваше да дръпна пердетата на кърмовите прозорци.
— Да, виждам, че вашите хора се суетят по „Вестоносецът“, докато разговаряме. Предполагам, че екипажът ви размотава въжетата, че корабът да не пълзи като бебе, нали? Ако давахте и лайно от плъх за това, че ще обидите Архонта, щяхте да потопите кораба, не да го поправяте за плаване.
— Вярно — призна Дракаша.
— Което значи…
— Което значи, че все още аз задавам въпросите, Равел. Разкажи ми за твоя съучастник, мастер Валора. Особено близък приятел?
— Стар сътрудник. Помага ми в Тал Верар в… неприятната работа.
— Само сътрудник ли?
— Плащам му добре и му имам доверие за работата, да.
— Любопитно е, че е толкова образован. — Замира посочи тавана на каютата. Отворите по тесния тавански прозорец бяха леко открехнати, за да влиза въздух от квартердека. — Чух ги двамата с Езри да си цитират Лукарно преди няколко минути.
— „Трагедията на десетте честни ренегати“ — уточни Локи. — Жером… я обича.
— Той може да чете. Според Джабрил той не е моряк, но може да прави сложни изчисления. Говори вадрански. Използва търговски термини и добре се ориентира в товара. Предполагам, че произхожда от семейство на преуспяващи търговци.
Локи не каза нищо.
— С тебе е отпреди да постъпите на служба при Архонта, нали?
— Той беше слуга на Приори, да. — Струваше му се, че да вмести Джийн в предположенията на Дракаша няма да е толкова трудно, колкото Локи се боеше. — Доведох го с мен, когато се присъединих към каузата на Архонта.
— Но не като приятел.
— Само много добър агент.
— Моят неморален шпионин, точно както трябва — рече Дракаша, после стана, застана под таванския прозорец и повиши глас: — Ей, на палубата!