Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Робърт продължи да изследва сейфа и до парчето дърво, трогнат, откри множество свои снимки, правени през годините. На гърба на всяка от тях Тамара бе драснала някакво уточнение, дори на най-скорошните. Последната беше от април, когато бяха отишли да гледат едно автомобилно състезание. На нея се виждаше как Робърт е бинокъл в ръце коментира обиколките. А на гърба й Тамара бе написала: Моят Робърт, все така влюбен в живота. Ще го обичам до последния си дъх.
Освен снимките имаше и спомени от съвместния им живот - съобщението за сватбата им, това за раждането на Джени, снимки от почивките им, дребни предмети, за които той мислеше, че отдавна са изхвърлени. Малки подаръци, брошка, писалка, преспапие, купено по време на отпуска им в Канада, до един стрували му кисели забележки от сорта на „Но, Бобо, какво искаш да правя с такива боклуци?“. А ги бе запазила благоговейно в сейфа. Тогава Робърт си каза, че в този сейф жена му крие сърцето си. И се запита защо.
На четвъртия рафт лежеше дебела тетрадка в кожена подвързия, която той отвори - бе дневникът на Тамара. Жена му си водеше дневник. Никога не би му хрумнало. Отвори го напосоки и прочете на светлината на фенера:
1 януари 1975 г.
Празнувахме Коледа у семейство Ричардсън.
Бележка за вечерта: 5 от 10. Храната не беше нищо особено, а двамата Ричардсън са скучни хора. Досега не го бях забелязала. Мисля, че Коледа е добро средство да разбереш кои от приятелите ти са скучни и кои не са. Бобо бързо видя, че се отегчавам, и се опита да ме развлича. Взе да се прави на клоун, разказваше вицове и даже се направи, че разговаря с рака в чинията си. Двамата Ричардсън много се смяха. Пол Ричардсън дори стана, за да запише един от вицовете му. Искаше да е сигурен, че няма да го забрави. Аз пък всичко, което успях да сторя, беше да му се карам. В колата на връщане му наговорих ужасни неща. Казах му: „Никого не можеш да разсмееш с долнопробните си вицове. Толкова си жалък. Кой те е молил да се правиш на палячо, а? Нали уж си инженер! Говори за професията си, покажи, че си сериозен човек, че си важна личност. Не си в цирка, по дяволите! “. Той ми отговори, че Пол се е смял на вицовете му, а аз му казах да млъкне и че не искам да го чувам.
Не знам защо съм толкова зла. Толкова го обичам. Толкова е кротък, и внимателен. Не знам защо се държа лошо с него. След това ме е яд на себе си, мразя се и ставам още по-противна.
В този ден от новата година вземам решение да се променя. Само че аз вземам това решение всяка година и никога не го изпълнявам. От няколко месеца ходя при доктор Ашкрофт в Конкорд. Той ме посъветва да си водя дневник. Имам по един сеанс седмично. Никой не знае. Много щеше да ме е срам, ако се знаеше, че ходя на психиатър. Хората щяха да си рекат, че съм луда.
Не съм луда. Страдам. Страдам, но не знам защо. Доктор Ашкрофт каза, че имам склонност да разрушавам всичко, което е добро за мен. Това се нарича самоунищожение. Казва още, че ме е страх от смъртта и че нещата може би са свързани. Не знам дали е така. Но знам, че страдам. И че обичам моя Робърт. Само него обичам. Какво би станало с мен без него?
Робърт затвори тетрадката. Плачеше. Жена му бе написала онова, което никога не бе могла да му каже. Тя го обичаше. Наистина го обичаше. Само него обичаше. Реши, че това са най-прекрасните думи, които някога е чел. Изтри си очите, за да не намокри страниците, и продължи да чете. Горката Тамара, скъпата Тами, която страдаше мълчаливо. Защо не му беше казала за доктор Ашкрофт? Щом тя страдаше, той също искаше да страда, нали затова се бе оженил за нея? Осветявайки с фенерчето последния рафт, попадна на листа на Хари и внезапно се върна в реалността. Припомни си своята мисия, припомни си, че жена му лежи упоена в леглото си, както и че трябва да се отърве от тази хартишка. Хвана го яд на самия него за това, което върши. Бе на път да се откаже, когато си помисли, че ако се отърве от това послание, жена му ще се занимава по-малко с Хари Куебърт и повече с него. Той беше важен, него обичаше тя. Написала го бе. Това го подтикна в края на краищата да грабне листа и да избяга от „Кларкс“ в тишината на нощта, след като се увери, че не е оставил никаква следа. Прекоси фада с колелото и в една малка уличка изгори посланието на Хари Куебърт със запалката си. Видя парчето хартия да пламва, да гори, да покафенява, да се извива в отначало златист, после син пламък и бавно да изчезва. Скоро не остана нищо. Прибра се вкъщи, закачи ключа между гърдите на жена си, легна до нея и дълго я прегръща.