Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Падна от джоба ви, господине. Виках ви, но не ме чухте. Добре ли сте, господине? Бял сте като платно...
- Добре съм - отвърна Хари. - Добре съм. Аз... Бях... Бях потънал в мислите си и... Както и да е, благодаря. Аз... Аз... трябва да тръгвам.
Полицаят любезно му махна с ръка и се върна в колата си. Хари трепереше.
След тази случка се записа на курс по бокс и се зае съвестно да тренира. Накрая реши да отиде на лекар. Осведоми се и се свърза с доктор Роджър Ашкрофт в Конкорд, който очевидно беше един от най-добрите психиатри в областта. Уговориха се за по един сеанс седмично, в сряда сутрин, от 10,40 до 11,30. Не спомена на доктор Ашкрофт за писмата, но му разказа за Нола. Без да я назовава. За първи път можеше да говори на някого за Нола. Това му се отрази много добре. Седнал в мекото си кресло, Ашкрофт го слушаше внимателно, като премяташе в ръце една подложка за писане всеки път когато тълкуваше чутото.
- Мисля, че виждам мъртъвци - обясни Хари.
- Значи, приятелката ви е мъртва? - заключи Ашкрофт.
- Нямам представа. Точно това ме подлудява.
- Не мисля, че сте луд, господин Куебърт.
- Понякога отивам на плажа и викам името й. Когато не ми остане сила да викам, сядам на пясъка и плача.
- Мисля, че сте в процес на траур. Вашата рационална, проницателна, съзнателна част се бие с друга част от вас, отказваща да приеме това, което във вашите очи е неприемливо. Ако реалността е прекалено непоносима, човек се опитва да я отклони. Може би бих могъл да ви предпиша успокоителни, за да ви помогнат да се отпуснете.
- Не, в никакъв случай. Трябва да се съсредоточа върху книгата ми.
- Разкажете ми за тази книга, господин Куебърт.
- Тя е за една чудесна любовна история.
- Каква по-точно?
- История за любовта между двама души, която никога няма да може да се осъществи.
- Вашата история?
- Да. Мразя книгите.
- Защо?
- Причиняват ми болка.
- Времето ви свърши. Ще продължим следващата седмица.
- Много добре. Благодаря, докторе.
Един ден в чакалнята срещна Тамара Куин, която излизаше от кабинета.
*
Завърши книгата в средата на ноември, през един толкова мрачен следобед, че не се знаеше дали е ден, или нощ. Попритисна дебелата купчина листове и отново прочете заглавието, изписано с главни букви най-отгоре:
Произходът на злото
от Хари Л. Куебърт
Внезапно изпита необходимост да поговори за книгата с някого и отиде в „Кларкс“ да се види с Джени.
- Завърших книгата - каза й той в пристъп на еуфория. - Дойдох в Орора да я напиша и ето, готова е. Завършена е. Завършена. Завършена!
- Това е прекрасно - отвърна Джени. - Сигурна съм, че е велика книга. Какво ще правиш сега?
- Ще замина за Ню Йорк. Ще постоя там известно време, докато намеря издател.
Изпрати копия от ръкописа на пет от големите издателски къщи в Ню Йорк. По-малко от месец след това и от петте се свързаха с него, уверени, че са прочели шедьовър, и взеха да наддават, за да получат правата. За Хари започваше нов живот. Наложи се да наеме адвокат и литературен агент. Няколко дни преди Коледа подписа с едно от издателствата договор за феноменалната сума от сто хиляди долара. Бе поел по пътя към славата.
Прибра се в Гуз Коув на 23 декември. С чисто нов крайслер „Кордоба“. Държеше да прекара Коледа в Орора. Очакваше го анонимно писмо, пъхнато в рамката на вратата от доста дни. Последното, което щеше да получи.
Следващият ден премина в приготвяне на коледната вечеря. Опече гигантска пуйка, задуши зелен фасул в масло, направи картофи соте и сътвори шоколадова торта със сметана. Грамофонът свиреше „Мадам Бътерфлай“. До елхата подреди масата за двама. Не забеляза, че зад запотеното стъкло на прозореца го наблюдава Робърт Куин, който през този ден се закле да спре с писмата.
След като вечеря, Хари се извини на празната чиния, сложена срещу неговата, и отиде за малко в кабинета си. Върна се с голям кашон.
- За мен ли е? - възкликна Нола.
- Не беше лесно да го намеря, но успях - отвърна Хари и постави кашона на пода.
Нола коленичи до кашона. „Ама какво е? Какво е?“, повтаряше, повдигайки капаците, които не бяха залепени. Появи се муцунка и след нея жълта главичка. „Кученце! Кученце е! Кученце с цвят на слънце! О, Хари, Хари, любими! Благодаря! Благодаря!“ Нола извади кученцето от кашона и го прегърна. Беше лабрадор едва на два месеца и половина. „Ще се казваш Сторм! - обясни му тя. - Сторм! Сторм! Ти си кученцето, за което винаги съм си мечтала!“