Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Истината за случая Хари Куебърт
Истината за случая Хари Куебърт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Истината за случая Хари Куебърт

Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:

Истината за случая Хари Куебърт
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 215
Перейти на страницу:

- Да. Жена ми очевидно беше готова на всичко, за да унищожи Хари Куебърт. А Нола беше готова на всичко, за да го предпази. Аз пък не можех да дойда на себе си от този разговор. Точно тогава научих, че между Нола и Хари наистина има нещо. Спомням си, че тя ме гледаше с искрящите си очи, а аз й казах: „Какво? Как така да взема листа!“. Тя отговори: „Аз го обичам. Не искам да му се стоварят неприятности. Написал е тези думи заради опита ми за самоубийство. Аз съм виновна, не трябваше да се опитвам да се убивам. Обичам го, само него имам, той е всичко, за което бих могла да мечтая“. И поведохме разговор за любовта. „Значи, искаш да кажеш, че ти и Хари...“ „Ние се обичаме!“ „Обичате се? Какво говориш? Ти не можеш да го обичаш!“ „Защо не?“ „Защото е твърде стар за теб!“ „Възрастта е без значение!“ „Разбира се, че е от значение!“ „Но не трябва да бъде!“ „Напротив. Момичетата на твоята възраст не бива да имат нищо общо с типове на неговата възраст!“ „Обичам го!“ „Не говори такива ужасии и си изяж картофите, ако обичаш!“ „Но, господин Куин, ако го изгубя, губя всичко!“ Не вярвах на ушите си, господин Голдман. Това дете беше лудо влюбено в Хари. И чувствата, които изпитваше, бяха чувства, които никога не бях изпитвал или поне не си спомнях да съм изпитвал към собствената си жена. В този миг осъзнах, благодарение на това петнайсетгодишно момиче, че навярно никога не съм бил влюбен. Че сигурно много хора никога не са се влюбвали. Че се задоволяват да изпитват добри чувства, че се крият в удобствата на жалкия си живот и минават покрай чудесни усещания, вероятно единствените, които оправдават съществуването ни. Един от моите племенници, който живее в Бостън, работи в областта на финансите. Печели купища пари месечно, женен е, има очарователна жена, три деца и хубава кола. Идеалният живот, така да се каже. Един ден се прибира вкъщи и заявява на жена си, че си тръгва, че е открил любовта с една студентка от Харвард на възрастта на дъщеря му, която срещнал по време’на някаква конференция. Всички казваха, че е превъртял, че търси в това момиче втората си младост, но аз мисля, че просто бе срещнал любовта. Някои хора вярват, че са влюбени, и се женят. После един ден откриват любовта, без да са я търсили, без да си дават сметка. Направо ги удря по главата. В този момент все едно че водород е влязъл в контакт с въздуха - настъпва феноменална експлозия, която опустошава всичко по пътя си. Трийсет години брак избухват изведнъж, сякаш се взривява гигантска септична яма и опръсква всички наоколо. Кризата на четирийсетте, демонът на средната възраст, това са просто мъже, които твърде късно разбират значението на любовта и тя разбива живота им.

- Та какво направихте? - попитах аз.

- За Нола ли? Отказах й. Заявих й, че не искам да се меся в тази история и че тъй или инак, не мога нищо да направя. Че бележката е в сейфа и че единственият ключ, с който се отваря, виси денонощно на врата на жена ми. Нямаше начин. Тя ме умоляваше, разправяше, че ако листът попадне в полицията, Хари ще има сериозни неприятности, че кариерата му ще бъде съсипана и че може би ще отиде в затвора, при положение че не е извършил нищо лошо. Спомням си пламенния й поглед, жестовете й... В нея имаше някаква великолепна ярост. Спомням си, че каза: „Те всичко ще развалят, господин Куин! Хората в този град са напълно луди! Напомнят ми пиесата на Артър Милър „Салемските вещици“. Чели ли сте Милър?“. Очите й се изпълниха със сълзи като перлички, готови да се отронят и да се стекат ио бузите й. Чел бях Милър. Спомнях си скандала, който предизвика пиесата, когато я поставиха на „Бродуей“ - премиерата беше малко преди екзекуцията на съпрузите Розенберг. Беше петък, добре си спомням. Тръпки ме побиваха дни наред, защото двамата Розенберг имаха деца, малко по-големи от Джени по онова време, и се питах какво би станало, ако мен ме екзекутират. Такова облекчение изпитвах, че не съм комунист.

- Защо Нола бе дошла точно при вас?

- Несъмнено защото си представяше, че имам достъп до сейфа. Но не беше така. Както ви споменах, никой друг освен жена ми нямаше ключ. Тя ревниво го пазеше, закачен на верижка и винаги виснал между гърдите й. А пък аз до гърдите й отдавна нямах достъп.

- Какво стана след това?

- Нола започна да ме ласкае. Каза ми: „Вие сте изобретателен, ще намерите начин!“. И аз накрая приех. Обещах й, че ще пробвам.

- Защо? - попитах.

- Защо ли? Ами заради любовта! Както ви казах преди малко, тя беше само на петнайсет години, а ми говореше за нещо, което не познавах и вероятно никога няма да позная. Въпреки че, честно казано, от тази история с Хари по-скоро ми се повдигаше. Сторих го за нея, не за него. И я попитах какво смята да прави с началника Прат. Със или без доказателства, той бе в течение на случая. Тя ме погледна право в очите и заяви: „Ще му попреча да навреди на Хари. Ще го превърна в престъпник“. На момента не разбрах какво иска да каже. И после, преди няколко седмици, когато арестуваха Прат, си дадох сметка, че са ставали странни неща.

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 215
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)