Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Робърт прочете текста няколко пъти. Нямаше никакво съмнение -наистина бяха любовни думи, написани от Хари. Любовни думи, отправени към петнайсетгодишно момиче.
- Какво ще правиш с това? - попита той жена си.
- Нямам идея.
- Ще уведомиш ли полицията?
- Полицията? Не, Бобо. Засега не. Не искам всички да знаят, че престъпникът Куебърт предпочита едно момиченце пред нашата чудесна Джени. Къде е тя впрочем? В стаята си ли?
- Представи си, онзи млад полицай, Травис Дон, дойде малко след като ти излезе, за да я покани на летния бал. Отидоха да вечерят в Монтбъри. Джени вече си намери друг кавалер за бала, и това ако не е добра новина...
- Добра, добра, ти не си добре, Бобо! Хайде, махай ми се от главата! Трябва да скрия този лист някъде и никой не бива да знае къде.
Бобо се подчини и отиде да си дочете вестника под навеса. Но не успяваше да чете, мислеше за това, което бе открила жена му. Значи, Хари, големият писател, пишеше любовни бележки на момиченце, два пъти по-младо от него. На милата малка Нола. Беше много смущаващо. Дали трябваше да я предупреди? Да й каже, че Хари е обзет от странни пориви и че не е изключено да стане опасен? Или да съобщи в полицията, за да изпратят лекар, който да прегледа и да лекува Хари?
Летният бал се проведе седмица след този епизод. Робърт и Тамара Куин стояха в един ъгъл на залата и отпиваха от безалкохолния си коктейл, когато забелязаха сред присъстващите Хари Куебърт. „Виж, Бобо - просъска Тамара, - ето го извратеняка!“ Двамата дълго го гледаха, като Тамара продължи да сипе ругатни, които само Робърт можеше да чуе.
- Какво ще правиш с онзи лист? - попита накрая той.
- Нямам представа. Но със сигурност ще го накарам да ми плати всичко, което ми дължи. На сметката му в ресторанта има петстотин долара!
Хари явно се чувстваше неудобно. Поръча си някакво питие на бара, колкото да върши нещо, после тръгна към тоалетните.
- Отива в тоалетната - каза Тамара. - Гледай, гледай, Бобо! Знаеш ли какво ще прави?
- Голямата нужда?
- Глупости! Ще лъска бастуна, като мисли за онова момиченце!
- Какво?
- Тихо, Бобо! Много дрънкаш, не искам повече да те слушам. И стой тука, ако обичаш.
- Къде отиваш?
- Не мърдай от тука. И само гледай.
Тамара остави чашата си на една висока масичка и се отправи към тоалетната, където Хари Куебърт току-що бе влязъл и където и тя на свой ред влезе. Излезе след няколко мига и бързо се присъедини към мъжа си.
- Какви ги вършиш? - попита Робърт.
- Мълчи, ти казах! - заповяда жена му и взе чашата си. - Мълчи, че ще ни хванат!
Ейми Прат обяви, че е дошло време за вечеря, и гостите се насочиха към масите. В този момент Хари излезе от тоалетната и се смеси с присъстващите. Беше изпаднал в паника, потеше се обилно.
- Виж го как бяга като заек - прошепна Тамара. - Паникьосан е.
- Но какво си направила? - настоя Робърт.
Тамара се усмихна, дискретно запремята в ръката си червилото, дето бе използвала в тоалетната, и отговори:
- Да кажем, че съм му оставила послание, за което дълго ще си спомня.
*
Седнал в дъното на „Кларкс“, изумен, слушах разказа на Робърт Куин.
- Значи, думите на огледалото са били написани от жена ви?
- Да. Хари Куебърт я беше обсебил. Говореше само за онзи лист, казваше, че ще разсипе Хари. Казваше, че скоро във вестниците ще се появи заглавие „Големият писател е голям перверзник“. Накрая говори с началника Прат. Петнайсетина дни след бала. Всичко му разказа.
- Откъде знаете? - попитах.
Той се поколеба, преди да отговори:
- Знам, защото... Нола ми го каза.
*
Вторник, 5 август 1975 г.
Робърт се прибра от ателието за ръкавици в осемнайсет часа. Както винаги паркира стария си крайслер на алеята, после, след като изгаси мотора, нагласи шапката си в огледалото за обратно виждане и погледна образа си, както правеше актьорът Робърт Стак, когато телевизионният му персонаж Елиът Нес се готвеше да дръпне монументален бой на членовете на мафията. Често се бавеше така в колата си. Отдавна нямаше голямо желание да се прибира вкъщи. Понякога минаваше по заобиколни пътища, за да отложи момента, понякога спираше при търговеца на сладолед. След като най-накрая се измъкна от купето, му се стори, че чува глас, който го викаше иззад храстите. Обърна се, огледа се и забеляза Нола, скрита между рододендроните.