Истината за случая Хари Куебърт

*

Сряда, 6 август 1975 г.

Без да се наговарят, двамата се задействаха още на другия ден след разговора. Към седемнайсет часа Робърт Куин купи приспивателни от една аптека в Конкорд. В същия момент в полицейското управление в Орора Нола коленичи под бюрото на началника Прат и се опита да предпази Хари, като обрече Прат на вечни мъки, като направи от него престъпник, въвличайки го в онова, което щеше да се превърне в дълга трийсетгодишна спирала.

През тази нощ Тамара спа като къпана. След вечерята се почувства толкова уморена, че си легна, без дори да си почисти грима. Строполи се на леглото си и потъна в дълбок сън. Това стана толкова бързо, че за част от секундата Робърт се уплаши да не би да е разтворил прекалено голяма доза в чашата й и да я е убил, но величавото фелдфебелско хъркане, което се разнесе откъм жена му, веднага го успокои. Изчака да стане един часът през нощта, преди да се залови за работа - искаше да е сигурен, че тя спи и че в града никой няма да го види. Когато дойде очакваният момент, здравата разтърси жена си, за да се увери, че я е неутрализирал окончателно. С радост установи, че тя си оставаше инертна. За пръв път се почувства могъщ - проснатият на матрака цербер не можеше да впечатли никого. Робърт откачи верижката, която тя носеше на врата си, и победоносно извади ключа. Пътьом сграбчи гърдите й с пълни шепи и със съжаление установи, че не му оказват никакъв ефект.

Тихо напусна къщата, а за да не вдига шум и да не буди подозрение, взе колелото на дъщеря си. Докато въртеше педалите в нощта с ключовете от „Кларкс“ и от сейфа в джоба си, усещаше да се надига в душата му възбудата от забраненото. Вече не знаеше дали прави това за Нола, или за да навреди на жена си. И подкарал колелото с пълна скорост през града, Робърт внезапно се почувства толкова свободен, че реши да се разведе. Джени вече беше пълнолетна, нямаше никаква причина да остава с жена си. Писнало му бе от тази фурия, имаше право на нов живот. Нарочно направи едно-две кръгчета в повече, да удължи опияняващото усещане. Като стигна до главната улица, слезе и забута колелото си, за да има време да огледа околностите - градът кротко спеше. Нямаше нито светлини, нито шум. Облегна колелото на стената, отвори „Кларкс“ и се вмъкна вътре, като се ръководеше само от светлината на градското осветление, която проникваше през френските прозорци. Стигна до офиса. Сега беше господар на този офис, в който нямаше право да влиза без изричното разрешение на жена си. Сега го тъпчеше, насилваше го, сега се намираше в завладяна от него територия. Запали фенерчето, което бе взел от къщи, и започна да изследва етажерките и класьорите. От години си мечтаеше да порови из това място. Какво толкова криеше тук жена му? Захвана да отваря различните папки и бързо да ги преглежда - улови се, че търси любовни писма. Питаше се дали Тамара му изневерява. Представяше си, че да - как би могла да се задоволи с такъв като него? Но намери само касови ордери и счетоводни документи. Тогава премина към сейфа - внушителен стоманен сейф, който спокойно можеше да е метър висок, стъпил върху дървена поставка. Пъхна ключа в ключалката, завъртя го и потрепери, като чу да се задвижва механизмът. Дръпна тежката врата и насочи фенера към вътрешността, разделена на четири нива. За първи път виждаше сейфа отворен и потръпна от вълнение.