Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Нола? - възкликна Робърт. - Здравей, момичето ми, как си?
Тя прошепна:
- Трябва да говоря с вас, господин Куин. Много е важно.
Той продължи с висок и ясен глас:
- Влез, ще ти приготвя една прясна лимонада.
Тя му направи знак да говори по-тихо и каза:
- Не, трябва ни някое спокойно място. Не можем ли да се качим в колата и да покараме малко? При продавача на хотдог по пътя за Монтбъри ще сме спокойни.
Макар и много изненадан от молбата й, Робърт не й отказа. Нола се качи в колата и двамата потеглиха към Монтбъри. Спряха след няколко мили пред дървената барака, където продаваха сандвичи. Робърт купи пържени картофи и сода за Нола, хотдог и безалкохолна бира за себе си. Седнаха на една от масите на тревата.
- Е, момичето ми? - попита Робърт и захапа хотдога си. - Какво толкова се е случило, че не можеш дори да изпиеш една хубава лимонада вкъщи?
- Имам нужда от помощта ви, господин Куин. Знам, че ще ви се стори странно, но... Днес стана нещо в „Кларкс“ и вие сте единственият човек, способен да ми помогне.
Тогава Нола разказа сцената, на която случайно бе присъствала два часа по-рано. Била отишла при госпожа Куин да си вземе парите за съботите отпреди опита си за самоубийство. Самата госпожа Куин й била казала да мине, когато иска. Отишла точно в шестнайсет часа. Заварила само няколко мълчаливи клиенти, както и Джени, която подреждала съдовете и й казала, че майка й е в офиса, без да сметне за нужно да уточни, че не е сама. Офисът беше стайчето, където в един сейф Тамара Куин държеше счетоводните си тефтери и дневните приходи, караше се по телефона със закъснелите доставчици или просто се затваряше под някакъв предлог, когато искаше да я оставят на мира. Беше едно никакво помещение, на чиято винаги затворена врата пишеше Забранено за външни лица. Влизаше се откъм коридора зад салона, който водеше и към тоалетните за служителите.
Като стигнала пред вратата и понечила да почука, Нола чула гласове. В стаята имало още някой с Тамара. Мъж. Нола наострила уши и доловила част от разговора.
- Той е престъпник, разбирате ли? - казала Тамара. - Може би е сексуален маниак! Трябва да направите нещо!
- И сте сигурна, че именно Хари Куебърт е написал това?
Нола разпознала гласа на началника Прат.
- Повече от сигурна - отвърнала Тамара. - Написал го е с ръката си. Хари Куебърт има някакви аспирации към малката Келерган и пише порнографски мръсотии по неин адрес. Трябва да направите нещо.
- Хубаво. Добре, че ми казахте. Но вие сте влезли незаконно в дома му и сте откраднали този лист. Нищо не мога да предприема за момента.
- Нищо ли? Какво тогава? Да чакаме този ненормалник да стори нещо на малката, та да се задействате?
- Не съм казал това - заотстъпвал началникът. - Ще държа Куебърт под око. Междувременно пазете листа. Аз не мога да го взема, ще си имам неприятности.
- Стои в ей този сейф - рекла Тамара. - Никой няма достъп до него. Там ще бъде на сигурно място. Моля ви, началник, направете Нещо, тоя Куебърт е престъпен боклук! Престъпник! Престъпник!
- Не се тревожете, госпожо Куин, ще видите как се отнасяме тук към такива типове.
Нола чула стъпки да се приближават към вратата и тихомълком напуснала ресторанта.
Робърт се разстрои от разказа й. Помисли си: горкото момиченце, ди научи, че Хари пише мръсотии за нея, сигурно е била шокирана. Имала е нужда да се довери на някого и е дошла при него. Трябваше ди бъде на висота и да й обясни ситуацията, да й каже, че мъжете си големи чешити, особено Хари Куебърт, че е най-добре да стои напрана от него и да съобщи в полицията, ако се бои, че би могъл да й направи нещо. А направил ли й е? Дали не иска да сподели, че е злоупотребил с нея? Ще може ли той да се справи с такива разкрития, гой, конто според жена му не бе способен да сложи масата за вечеря като хората? Поглъщайки един залък от хотдога си, Робърт затърси успокоителни думи, които да й каже, но не успя, защото в момента, когато се готвеше да заговори, тя заяви:
- Господин Куин, трябва да ми помогнете да взема този лист.
Той едва не се задави с кренвирша.
*
- Не е нужно много да ви обяснявам, господин Голдман - каза ми Робърт Куин в дъното на „Кларкс“. - Всичко си бях представял, само не това. Тя искаше да сложа ръка на проклетия лист. Ще пиете ли още една бира?
- С удоволствие. От същата. Кажете ми, господин Куин, имате ли нещо против да ви запиша?
- Да ме записвате? Може. Веднъж някой да се заинтересува от това, което говоря.
Той извика сервитьора и поръча още две наливни бири. Извадих рекордера и го включих.
- И така, пред бараката за хотдог ви помоли за помощ - казах аз, за да подхвана отново разговора.