Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Прекарвах дните си, измъчвайки се, и най-смешното в състоянието на моето сърце беше това, че се чувствувах нещастен, задето не можех да не мисля за младата жена. Тя нито ме мразеше, нито ме обичаше, това беше съвсем нормално. Без злоба, аз бях трън в очите й и цел на нейните закачки, които моята лесноразбираема суетност преувеличаваше още повече. Но както и да е, силно желаех да я накажа и да я принудя да съжалява. Мислех за всички възможни средства, за да постигна тази цел. Исках най-напред да й предложа цялата си душа и моята кесия, за да й вдъхна любов, и сетне да й отмъстя, като я пренебрегна. Но в следващия момент почувствувах колко неприложим беше планът ми, защото ако намеря пътя към сърцето й, щях ли да бъда тогава мъжът, който да окаже съпротива на своите собствени успехи и то при жена като нея? Не трябваше да си въобразявам това. Но аз бях любимец на щастието и внезапно случаят промени положението ми.
Господин Д. Р. ме беше изпратил с бързи писма при коменданта на галеасите, господин де Кондулмер. Трябваше да чакам до полунощ и когато се завърнах, господин Д. Р. бе заспал. На сутринта, щом той стана, отидох да му докладвам. Камердинерът влезе миг след мен, даде му една бележка и му каза, че пратеникът на госпожа Ф. чакал за отговор. Господин Д. Р. прочете бележката, скъса я и я стъпка във възбуждението си с крака. След като се разходи за момент насам-натам из стаята, той написа отговора и позвъни на пратеника. Тогава прочете с привидно най-голямо спокойствие до края това, което адмиралът му съобщаваше и ми заповяда да напиша едно писмо. Той го четеше, когато камердинерът каза, че госпожа Ф. желаела да говори с мен. Господин Д. Р. ми каза, че мога да отида при нея, тъй като нямал какво повече да ми поръчва. Излязох, но едва бях направил и двадесет крачки, когато той ме повика обратно, за да ми каже, че мой дълг било да се направя, че не знам нищо. Помолих го да повярва в дискретността ми и полетях към госпожа Ф., любопитен да узная какво желае от мен. Тя не ме остави да чакам и бях много изненадан да я намеря седнала в леглото, с очи зачервени от сълзи. Сърцето ми заби бързо.
— Седнете — ми каза тя, — имам да говоря с вас!
— Уважаема госпожо — отговорих, — не се считам достоен за тази милост, понеже с нищо не съм я заслужил. Ще имам честта да ви изслушам прав.
Тя може би усети, че никога не е била така учтива към мен и не се осмели да настоява.
— Съпругът ми — каза тя, след като помисли — загуби снощи на честна дума двеста цехина срещу вашата банка. Той мислеше, че има тези пари, защото ми ги беше предал, и следователно аз трябва да му ги върна, за да може днес да ви заплати. За нещастие обаче аз не притежавам вече тези пари и сега съм в голямо затруднение. Смятам, господине, че вие бихте могъл да кажете на Мароли, че сте получил загубената сума от мен. Ето ви този скъп пръстен, задръжте го. Ще ми го върнете обратно на Нова година, до това време аз ще ви изплатя двестате цехина, за които ще ви дам полица.
— Полицата ще приема, уважаема госпожо, но пръстена не желая да взема. Освен това трябва да ви кажа, че господин Ф. трябва да изплати тази сума на банката или да изпрати някого да я плати. След десет минути вие ще имате сумата, от която се нуждаете.
Отидох си, без да дочакам отговора й и се върнах след миг с два фишека от по сто дуката. Предадох й ги, взех полицата й и исках да си отида, когато тя отправи към мен скъпоценните думи:
— Господине, ако знаех, че ще бъдете тъй услужливи към мен, не бих имала смелостта да се реша да ви помоля за тази услуга.
— А сега уважаема госпожо, вярвайте за в бъдеще, че никой не би бил способен да ви откаже такава незначителна услуга, щом като имате добрината да го помолите лично за нея.
— Много ласкателно е това, което ми казвате, но аз се надявам да не изпадна никога вече в подобно неприятно положение.
Отидох си, като размислях върху дипломатическия отговор. Тя не ми каза, както очаквах, че съм се лъгал. Би се изложила с това, тъй като знаеше, че аз бях при господин Д. Р., когато пратеникът му предаде дейната бележка. Но понеже не ми спомена нищо за това, виждах, че тя държеше много на доброто си име, затова потреперих от радост и я намирах достойна за обожаване. Виждах ясно, че тя не можеше да обича господин Д. Р. и че не беше обичана от него, и това откритие беше балсам за моето сърце. От този момент нататък се чувствувах запален по нея и виждах възможността да я направи чувствителна към любовта си.