Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Господин Д. Р. забеляза, че пред мен е сложен великолепен пуяк. Той ми нареди да го разрежа, което аз изпълних веднага, но не се проявих като много ловък. Госпожа Ф. се засмя на несръчността ми и каза: щом не съм в състояние да се измъкна с чест, то не би трябвало да се заемам. Понеже не можех да й отговоря така, както негодуванието ми изискваше, аз седнах съвсем объркан и почувствувах сърцето си изпълнено с омраза към нея. За да прелее чашата, тя ме попита един ден, когато искаше да назове името ми, как се казвам. Изпълнявах службата си при господин Д. Р. вече от четиринадесет дни, тя ме виждаше всеки ден и би трябвало да го знае. Освен това щастието, което ме облагодетелствуваше при подобни игри, беше вече прочуло името ми в Корфу. Негодуванието ми достигна краен предел.
Аз бях дал моите пари на някой си Мароли, плац-майор и играч по професия, който държеше банката на фараон в кафенето. Играехме задружно, бях негово крупие, когато той се оттегляше, а и той ми правеше същата услуга. Освен това аз губех засмян и печелех, без да проявявам алчност, а това винаги се харесва.
Този Мароли беше същият, който при първото ми пребиваване беше спечелил всичките ми пари и понеже при завръщането ми от Цариград ме видя решен да не се оставям повече да ме лъже, счете ме за достоен да ме посвети в мъдрите основни правила, без които хазартните игри опропастяват тези, които им се отдават. Въпреки това господин офицерът не ми вдъхна много голямо доверие. Всяка нощ след свършване на играта ние брояхме, касетката оставаше у касиера, спечелените пари се разделяха и всеки взимаше своята част.
Щастлив в играта, наслаждаващ се на добро здраве и на приятелството на другарите си, бих могъл да бъда доволен от съдбата си, ако на масата на господин Д. Р. красивата му дама се отнасяше към мен с по-малко безразличие и с по-малко гордост, но тя изглеждаше, че иска да ме унижава от време на време. Това нараняваше дотолкова моето самочувствие, че я презирах и в това настроение я намирах толкова по-глупава, колкото повече се учудвах на нейните телесни прелести. Тя би могла да спечели сърцето ми, без да ме обича, тъй като аз нямах никакви други искания. Исках само да не бъда принуден да я мразя и не виждах какво би могла да спечели, като се прави достойна за презрение, докато би било така лесно да ме накара да я обожавам. Не можех да припиша държанието й на кокетство, тъй като не бях й показал ни най-малко, че ме онеправдава. Не можех да си обясня нейното поведение с това, че страстта ми би могла да ме направи неприятен, защото господин Д. Р. я интересуваше малко, а мъжът й още по-малко. Накратко, прелестната жена ме правеше нещастен и това, за което се ядосвах на себе си, беше чувството, че аз никак не бих мислил за нея, ако не бях я мразил заради държанието й. Моето мъчение се увеличи още поради обстоятелството, че открих у себе си един ненавистен характер, едно чувство, което не бях подозирал досега у мен.
Един ден някой ми предаде фишек злато, който беше загубил на честна дума, и когато станахме от масата, тя ме попита направо:
— Какво правите е вашите пари?
— Съхранявам ги, уважаема госпожо, за да покривам с тях загубите, които имам.
— Но ако нямате никакви разходи, ще направите по-добре да не играете, понеже губите времето си.
— Времето, посветено на удоволствие, никога не е загубено. Загубено е само отегчително прекараното време. Един млад човек, който се отегчава, се излага на нещастието да се влюби и да бъде пренебрегнат.
— Това е твърде възможно, но когато само на шега ставате касиер на парите си, вие се показвате стиснат, а един скъперник не е повече за уважение, отколкото един влюбен. Защо не си купите ръкавици?
При тия думи, естествено, избухна всеобщ смях, и това ме обърка още повече, тъй като не можех да скрия, че тя има пълно право. Към задълженията на един адютант спадаше и това да съпровожда една дама до нейната кола, като подпира ръката й, а не беше прилично да се прави това без ръкавици. Аз бях унизен и укорът в скъперничество прониза душата ми. Бях предпочел да бе приписала грешката ми на липса на възпитание. Въпреки това — необяснимо противоречие на човешкото сърце — аз не поправих грешката си. Не си купих ръкавици и взех решението да ги избягвам и да предоставя глупавата и противна вежливост на Санцоньо, който носеше ръкавици, но имаше лоши зъби, устата му миришеше, носеше перука и лицето му приличаше на сбръчкана овча кожа.