Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Щом се завърнах в къщи, аз се погрижих най-напред да зачеркна с мастило всички думи в полицата, с изключение на нейното име. После я сложих в един плик и предадох на нотариуса, като го накарах да потвърди в разписката за приемането, че запечатаният плик трябва да бъде даден само на госпожа Ф. лично, щом тя го поиска.
Същата вечер госпожа Ф. дойде при моята банка, заплати ми, игра в брой и спечели. Странното за мен в тази случка беше, че господин Д. Р. се показваше любезен както по-рано към госпожа Ф., а и тя не промени отношението си към него. Той дори не ме попита какво е искала от мен, когато бе пратила да ме повикат. Но макар че дамата не беше променила тона си към моя началник, към мен тя стана съвсем друга. Вече не седеше на масата срещу мен, без да ме заговаря, а това ме изправяше често пред необходимостта да разправям пикантни историйки или да давам мнения, с които съумявах да покажа познания по един шеговит начин. Тогава притежавах голямата дарба да разсмивам другите, като при това сам оставах сериозен. Това бях научил от господин де Малипиеро, моя пръв учител на изкуството да се живее.
— Ако искаме да накараме някого да заплаче — беше ми казал опитният човек, — то ние трябва сами да заплачем, ако искаме обаче да го разсмеем, трябва да останем сериозни.
С всичко, което казвах или правех, когато госпожа Ф. присъствуваше, аз преследвах единствената цел да й се харесам. Желаех да я доведа дотам, да отгатне тайната ми, без обаче да може да се хвали с нея. Чувствувах, че трябва да напредвам предпазливо. В очакване на нещо по-добро, виждах със задоволство как парите ми, този магически талисман, и доброто ми поведение спечелиха уважение, на което иначе не можех да се надявам нито поради моя чин, нито поради възрастта ми, нито поради някаква дарба.
Към средата на ноември моят войник се разболя. Съобщих това на капитана на частта, който нареди да го откарат в болницата. На четвъртия ден капитанът ми каза, че той нямало да се оправи, а надвечер, когато бях у него, свещеникът, който го беше изповядал, съобщи, че е починал и ми предаде един малък пакет, който умрелият му поверил, за да го връчи на капитана. Пакетът съдържаше един меден печат с герб и херцогско наметало, едно кръщелно свидетелство и един лист хартия с написан на френски текст. Капитанът Кампореджио, който разбираше само италиански, ме помоли да преведа написаното и аз прочетох следното:
Волята ми е, тази хартия, която аз написах и подписах собственоръчно, да се предаде на капитана едва когато не ще бъда вече жив. Преди това моят изповедник не трябва да я разгласява. Аз моля моя капитан да нареди да ме погребат в гробница, откъдето моето тяло да може да бъде вдигнато, ако моят баща, херцогът, го поиска. Моля също да се изпрати на френския посланик във Венеция кръщелното ми свидетелство, печатът с герба на семейството ми и едно свидетелство за смъртта ми, та всичко да бъде препратено на моя баща, херцога, понеже моето първородство трябва да премине върху моя брат — принца. За потвърждение на горното слагам тук подписа си: Франсоа VI. Карл Филип Луи Фуко, принц дьо ла Рошфуко.
Издаденото в Сен Сюлпис кръщелно свидетелство носеше същото име, а това на херцога, неговия баща, беше Франсоа Пети. Името на неговата майка беше Габриела дю Плеси.
След като прочетох този особен ръкопис, не можах да се въздържа да не се изсмея високо. Но понеже моят прост капитан намери веселостта ми за неподходяща и побърза да даде доклад на главния проведиторе, аз отидох в кафенето, убеден, че Негово превъзходителство ще се пошегува с него и че целият Корфу ще се смее на тази комедия.
В Рим у кардинал Акуавива бях се запознал с абат дьо Лианкур, правнук на Карл пети, чиято сестра Габриела дю Плеси, беше съпруга на Франсоа VI, но това датираше от началото на миналото столетие. В секретариата на кардинала бях преписал един документ, от който се нуждаеше абат дьо Лианкур, за да бъде признат от мадридския двор. Документът съдържаше редица обстоятелства, отнасящи се до дома дю Плеси. Намирах също измамата на Лавальор донякъде смешна и глупава, тъй като тя можеше да му донесе някаква облага.