Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Той не каза нищо, но тя видя проблясък на тревога в очите му.
Робите-воини бяха доведени до границите на лудостта от магическите яки, които ги контролираха. Безсмъртните на Калар бяха виновни за смъртта на десетки граждани в Нощта на червените звезди.
На практика те бяха бойни машини, напълно нечувствителни към болка, изцяло фокусирани върху това да служат на своя господар Калар. Амара видя как Безсмъртните просто не обръщат внимание на забит в гърлото им меч, на отрязани крайници, с готовност приемаха смъртоносни рани, само и само да поразят целите, които господарят им е заповядал да убият.
— Врани — промърмори Бърнард.
Малко по-късно Амара видя през влажната мъгла още нещо, освен патрула на Безсмъртните.
— Бърнард — прошепна тя. — Виждам планините.
Той си пое дълбоко дъх. Тя усети как дланта му я докосва и се задържа за кратко на кръста й.
— Колко далеч?
— Десет мили? — прецени тя. — Дванадесет?
Той кимна.
— Близо.
— Патрулът ни подмина — каза тя. — Можем да стигнем до тях още днес, ако побързаме.
Тя вече беше започнала да се движи напред, когато ръцете на Бърнард я сграбчиха през кръста и я дръпнаха назад.
— Изчакай — каза той тихо.
— За какво? — попита тя.
— Ако Калар е изпратил Безсмъртни тук — каза той, — то основната причина е да търсят нас. Той не би ги изпратил без основателна нужда.
— Съгласна съм — каза Амара.
— Тези тримата ги виждаме — каза Бърнард. — Но аз съм по-притеснен от тези, които не забелязваме.
Амара се намръщи.
— Тогава какво ще правим?
— Ще се оглеждаме за тях — каза той. — Ще изчакаме. Да видим с каква периодичност преминават патрулите и после ще потърсим начин да се промъкнем между тях.
— Да изчакаме? — прошепна Амара. Тя погледна към смътните очертания на огромните планини в далечината. — Толкова сме близко.
— Сега не можем да си позволим грешка — каза Бърнард, тонът му беше твърд и уверен. — Ще изчакаме.
— Мислех, че се притесняваш, че някой може да ни догони.
— Така е — каза той, кимайки. — Но тези, които вървят зад нас, ще трябва да претърсват много мили от блатото, разтеглени в една голяма, бавно движеща се линия. Безсмъртните трябва да претърсват много по-малка площ.
— Какво ще стане, ако ни настигнат, докато чакаме?
— Почти същото, което ще се случи, ако се втурнем напред и се натъкнем на невидим отряд Безсмъртни, скрит зад завеса — каза Бърнард.
— Не звучи много обнадеждаващо — отбеляза Амара.
— Не мога да ти предложа нищо друго — той протегна ръка и докосна плаващата покрай тях змия, като внимателно я отклони настрани.
— Колкото и да се нарежда всичко, ти винаги се надяваш, че може да бъде още малко по-добре.
Амара изсумтя насмешливо и реакцията й разбуни водата пред лицето й.
— Много дървета — каза Бърнард. — Красива гледка.
Той се плесна, когато една от жилещите мухи, които изпълваха блатата, се насочи към ухото му.
— Дружелюбни съседи.
— Познаваш ме, Бърнард. Аз съм просто една от онези жени, които се нуждаят от някой, който ще направи всичко за тях.
Бръчки се събраха около очите му; той също започна тихо да сумти от смях.
— Врани, да. Ти си такава.
— Имам предложение — промърмори Гай. — Ако вие двамата сте приключили да се забавлявате един друг.
Бърнард погледна изкосо Амара и размърда ръка под повърхността на мръсната вода.
Тя стисна китката на Бърнард и се опита да го измери с осъдителен поглед, а бузите й почервеняха.
— Извинявайте, сър. Разбира се.
Бърнард се ухили и насочи вниманието си към Гай.
Гай се закашля няколко пъти.
— Искам да предложа да изчакаме до следващия залез, графиньо, а след това да разузнаем от въздуха. Като цяло отгоре е по-лесно да се забележи скрит патрул.
— Ами ако имат рицари Аери? — попита Бърнард.
— Отдавна не сме чували нещо отгоре — отговори Гай. — Освен това, дори да има враждебни рицари Аери, графинята е повече от способна да се погрижи за себе си. Междувременно ще можем да видим движението на врага, преди да се приближим повече.
Амара хвърли поглед към Бърнард, който замислено се намръщи за момент, след което кимна.
— Те вече знаят за нас. Така че си струва да рискуваме, за да научим повече за тях, след което незабавно да тръгнем — той се намръщи към водата. — Става малко влажно, докато чакаме.