![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Малик Рел се беше излегнал на дивана и се наслаждаваше на обяд от талийско грозде и печено агнешко с подправки по рецепта от Седемте града, когато влезе един прислужник.
— Улиците кипят от новини, господине — съобщи той с глух глас.
— О, така ли? А тези новини съдържат ли нещо определено?
Слугата се спря и се прокашля в шепа.
— Да, господине. Казват, че Пурпурната гвардия се е върнала.
Малик сдъвка хапка от агнешкото и се наслади на вкуса й.
— Ти прекъсваш моя обяд, за да ми съобщиш това? Един слух, който аз съм пуснал?
— О, не, господине. Разбирам, че вече са тук. В пристанището.
Малик се задави с месото и го изплю на мраморния под.
— Какво?
— Някои го разказват, господине. Достоверно е.
Малик се надигна, обърса лице и махна с кърпата към слугата.
— Излез. Веднага.
Слугата се поклони.
— Казах да изчезнеш от погледа ми!
Той изтърча навън. Малик обърна чаша вино и изопна дрехите си.
— Ориан!
Проблясване на трептящия от горещината въздух и старецът се появи и се поклони.
— Да?
— Пурпурната гвардия тук ли е, Ориан?
Черните каменни очи на мага от Седемте града примигнаха.
— Някакви същности с голям потенциал влязоха в пристанището, така е.
— Някакви същности… — Малик протегна ръце, сякаш за да удуши възрастния мъж. Остави ръцете си да се отпуснат. — Това е Гвардията.
— Щом казвате, господарю.
Гласът на Малик се сниши до змийско съскане:
— Да.
Той хвана кристална кана с червено вино и с въздишка притисна студения съд до челото си.
— Дано боговете ме избавят… поне Корболо не е в града.
Старецът презрително изхъмка:
— Колко злощастно за него.
— Хайде, хайде. Какви стъпки си предприел?
— Издигах прегради, подсилвах защитите…
Каната с трясък се удари в мраморната маса.
— Какво?
— Подсилвах…
— Не!
Ориан отново примигна.
— Простете, господарю?
— Не, глупако! Само ще подбудиш любопитството на Качулката. Остави ги. Остави ги и се скрий.
Набръчканото лице на мага се намръщи смаяно.
— Съжалявам…
— Скрий се, Ориан. Това е едничката ти надежда. Сега си тръгвай.
Видимо несъгласен с нареждането, старецът се поклони с кръстосани ръце. Въздухът простена, раздвижи се и него го нямаше. За малко на Малик му се стори, че може да долови острото ухание на подправка във въздуха при изчезването на слугата, но то се разнесе, преди да е могъл да го определи. Вдигна каната, за да си налее следваща чаша, но тя се оказа празна — кървавочервеното вино бе образувало локвичка на мраморните плочи. Той хвърли съда настрани. Глупци! Не се предполагаше да идват тук. На какво можеха да се надяват — Малик плесна ръце пред лицето си като при молитва. Разбира се!
— Сеннит. Сеннит!
Отвори се отдалечена врата и прислужникът се показа отново.
— Да, господине?
— Пригответе каретата ми. Ще отида в двореца.
— Господине?
— Дворецът, човече! Дворецът! Имаме важни посетители.
Бляскавата стъпи с обутите си в желязо крака на каменния пристан и се спря, за да отправи благодарствена молитва към все едно кой от боговете, който имаше пръст в измъкването им от Плитчините на забравените на Маел. Богове! Какво изпитание. Маел, ти ни даде да разберем! Една трета от хората им — загуби от жажда, изтощение, болест и от чудовищните змиорки. Колко ли време им беше отнело да си пробият път през плетеницата от заседнали гниещи кораби — някои още населявани от обезумелите от мъките си екипажи? Месеци? Година? Кой знаеше? Времето не течеше еднакво в отделните Царства и дори в Лабиринтите. А това бе най-малката опасност, осмелиш ли се на подобно съкращаване на пътя.
И все пак, въпреки всичко, те се бяха върнали. Още веднъж Гвардията заставаше срещу истинския си противник — когото се бяха обрекли да видят унищожен. Империята. Тя повика Опушения при себе си с махване на ръка.
— Някаква дейност?
Магът махна коричката от кръв и сол от устните си.
— Незначителна — гракна той. — Но той е тук.