Гаснещ зрак [bg]

Младият войник се върна при отряда си и след малко и последният Отрицател прекоси пътеката и се скри сред дърветата.

— Какво е този „глиф“, за който говори той? — попита Хиш.

Грип сви рамене.

— Вече са организирани.

— Не могат да се надяват да кръстосат мечове с войници на Легиона.

— Не могат, скъпа. Но стрели ще свършат работа.

Дъхът ѝ излезе на съсък.

— Значи наистина сме затънали в дивачество. И все пак първите актове на варварство не дойдоха от Отрицателите, нали?

— Не, милейди — отвърна Келарас. — В Карканас прекарах известно време в преглед на донесения за клането. Младежът е прав. Всички невинни са мъртви и костите им са осеяли лесовете на Куралд Галайн.

— И въпреки това Урусандер претендира, че представлява простолюдието на кралството? Как не се задавя с това свое лицемерие?

— Той, мила, предпочете да не включи Отрицателите в щедрата си прегръдка. — Грип Галас се наведе настрани и се изплю. — Но за да сме честни, бих се обзаложил, че Хун Раал е хвърлил вълците на Легиона върху тези сърни.

— Разликата е спорна — отвърна жена му. — Значи продължаваме. Трупаме заряда на своя гняв и трябва да се придържаме към вярата, че ще дойде ден, когато ще можем да го развихрим. Капитан Келарас.

— Милейди?

— Постарайте се лорд Аномандър да разбере. Ще обединя благородниците около тази кауза. Ще се погрижа проблемът с Консорта да бъде оставен настрана, да изчака за по-късно време. Сега трябва да демаскираме нашия враг и да видим пътя пред нас чист и без компромис. Кажете му, капитане, че се заклевам в това: никаква политическа машинация няма да потуши негодуванието ми. Ще има отмъщение, и то ще бъде справедливо.

Поеха отново. Зад Келарас Хиш Тула продължи:

— Хун Раал ще увисне на бесилото. Колкото до Урусандер, нека да пледира за невинност пред вещи очи, под погледа на обществото. На тази сцена той няма да може да лицемерничи. Капитане, не каза ли вашият лорд, че справедливостта трябва да се види?

— Да, милейди.

— Точно така. Нека да се види.

Келарас и Пелк забързаха, за да се отдалечат малко от Хиш и Грип Галас, когато те си заговориха тихо.

— За малко — каза Келарас.

— Стрелите, които избраха за нас, бяха с каменен връх.

— Тоест?

— Необичайна болка, казвали са ми, когато остър камък се е забил дълбоко в тялото ти, реже насам-натам с всеки твой дъх. Предполагам — добави тя сухо, — че дори и войник не би могъл да продължи да се бие при такава болка. Като военни оръжия, смятам, капитане, че стрелите ще превърнат воюването в нещо не на честта, а на безчестието.

Той изсумтя горчиво, спомнил си за собствения си глад за насилие.

— Може би тогава истинският ужас на войната ще се разкрие пред всички ни и ще ни сплаши.

Усмивката ѝ беше сдържана.

— Ще ни стъписа толкова, че да настъпи вечен мир? Капитан Келарас, имаш мечтите на дете.

Той замълча ужилен.

Тя го погледна и очите ѝ се разшириха.