И се възправи сянка [bg]

Изкуството на кали

Че знаеше, че никога няма да се откажат да го преследват. Не и ако пръв не им видеше сметката. И така, той ги следеше от покривите, приближавайки се към тях дори когато се отдръпнаха в сянката на стената.

Бяха предупредили войниците за присъствието му и мъжете се оглеждаха и насочваха оръжията си ту в една, ту в друга посока. Че стоеше ниско приведен от тъмната страна на наклонените покриви, като внимаваше силуетът му да не се очертава на фона на небето, докато се движи. От лявата му страна имаше още войници, спотайващи се в къщите и градините. Зърна проблясваща стомана и чу покашляне. Можеше само да се надява, че никой не го е забелязал.

Суон и Гуан отстъпваха към храма в края на улицата, непосредствено, зад който се виждаше езерото. Очевидно не им харесваше идеята да бъдат мишени за снайперска стрелба.

Жалко, че той нямаше работещ пистолет.

Храмът се издигаше в края на редицата от покриви. До него имаше тъмна и потънала в тишина двуетажна жилищна пристройка. Близнаците спряха, за да говорят с взвод войници, и мъжете се разпръснаха сред къщите. Че чу как под него разбиват врати и трескаво претърсват стаите.

Той клекна, наблюдаваше как двамата дипломати се обърнаха, за да огледат улицата, прозорците и покривите, преди да влязат в храма. Оставиха вратата отворена.

Той се провеси от ръба на покрива и се спусна в уличката между къщите и храма. Хвърли поглед в двете посоки и след това тръгна покрай задната страна на сградата, където жилищната пристройка преминаваше в малка градина, като ползваше за прикритие ниска стена. Един прозорец в постройката светеше. Вътре ярко гореше свещ.

Отправи се с тихи стъпки към далечния край на пристройката. Езерната трева под краката му беше мека и хлъзгава и шумовете от войниците останаха зад гърба му. Звукът от стрелбата на юг беше станал по-силен, отколкото беше последният път, когато му беше обърнал внимание. В момента Кърл беше някъде там, на път към мястото на срещата, или поне така се надяваше той.

Помисли си колко странно е да е тук, в Кхос, в Туме, върху това бълбукащо езеро, да се опитва да убие двама от собствените си хора и да се надява, че един от враговете му ще се измъкне жив.

Забеляза как сега тази дума му се струваше погрешна — „враг“.

В нея имаше нещо детинско.

Над езерото се издигна нова осветителна ракета. Той затвори дясното си око, за да може след това да вижда в тъмното, и зачака ракетата да падне. Горе имаше прозорец и едно дърво беше наклонено към него.

В настъпилия мрак Че извади ножа си, стисна го между зъбите и след това се покатери по грубата кора на дървото, докато накрая не се провеси на клон срещу прозореца. Не виждаше нищо, освен тъмна стая и отворена врата с коридор зад нея, от ъгъла, на който се процеждаше мека светлина.