Каменният кръг [bg]

— Не съм имал удоволствието да се запозная с вас, сър — каза той почтително. — Моят господар обаче ми поръча да ви поздравя и да попитам дали вие… и вашата придружителка… ще се съгласите да пийнете малко вино с него.

Кратката пауза преди думата „придружителка“ беше едва доловима, но Джейми я усети. Присви очи.

— Със съпругата ми — каза той със същата кратка пауза преди „съпругата“ — сме ангажирани с друго в момента. Вашият господар би ли искал да говори с мен…

— Изпрати ме сър Пърсивъл Търнър, сър — прекъсна го бързо секретарят, сигурно беше такъв. Макар и добре възпитан, той не устоя да не вдигне леко вежда, като човек, който споменава значително име.

— Така ли — рече сухо Джейми. — Е, при цялото ми уважение към сър Пърсивъл, в момента съм зает. Ще му предадете ли съжаленията ми? — Поклони се с така явна любезност, че чак се усещаше грубост, и обърна гръб на секретаря. Той останат там за миг с леко отворена уста, после се врътна на пета и тръгна през масите към другия край на трапезарията.

— Докъде бях стигнал? — попита Джейми. — О, да… майната им на джентълмените със зелени палта. Сега да се върнем на стаите горе…

— Какво ще обясниш за мен на хората?

Той вдигна вежда.

— Какво да обяснявам? — Изгледа ме от горе до долу. — Защо да се оправдавам за теб? Нямаш липсващи крайници; не си сипаничава, не си гърбава, не си беззъба или саката…

— Знаеш какво имам предвид — казах аз, като го ритнах леко под масата. Дамата, която седеше до стената, сръчка придружителя си и отвори широко и неодобрително очи към нас. Усмихнах им се безгрижно.

— Да, знам — ухили се той. — Обаче покрай действията на господин Уилъби тази сутрин и едно-друго нямах време да помисля по въпроса. Може би ще кажа просто…

— Скъпи друже, значи си се оженил! Голяма новина! Просто голяма! Най-искрените ми поздравления и нека първи — смея ли да се надявам? — да поднеса дълбоките си почитания и най-добри благопожелания на твоята съпруга?

Един дребен възрастен джентълмен със спретната перука, облегнат на бастун със златна глава, ни се усмихваше сърдечно. Това бе дребният джентълмен, който седеше с господин Уолъс и чиновника.

— Сигурен съм, че ще извините дребното ми прегрешение, задето изпратих Джонсън да ви доведе — каза той укорително. — Просто проклетата ми немощ пречи на бързото придвижване, както виждате.

Джейми се беше изправил при появата му и с любезен жест издърпа един стол.

— Ще се присъедините ли към нас, сър Пърсивъл?

— О, не, всъщност не! Не бих дръзнал да се натрапвам на щастието на новобрачни, скъпи сър. Всъщност нямах представа… — Като все още протестираше, той седна на предложения стол и потрепна леко, щом протегна крак под масата.

— Аз съм мъченик на подаграта, скъпа моя — довери ми той, като се наведе така близо до мен, че усетих лошия му старчески дъх под аромата на голтерия, с който бяха напоени дрехите му.