Каменният кръг [bg]

— Ясно — казах бавно, като премислях всички недоизяснени събития от сутринта, в опит да ги проумея. — Но тогава какво имаше предвид, като каза на Фъргъс, че акцизните са по петите ти? И защо всички търчат наоколо като кокошки без глави?

— О, това ли? — Той се усмихна за миг, хвана ме за ръка и ме обърна към трупа в краката ни. — Ами това е част от уговорката. Сър Пърсивъл трябва да задоволи началниците си в Лондон, като от време на време залавя по малко контрабанда. Затова се грижим да има тази възможност. Уоли и момчетата докараха две каруци от брега; едната с най-хубавото бренди, а другата пълна с разлети бъчви и кисело вино, а отгоре има само няколко анкъра евтин алкохол, колкото да замирише. Посрещнах ги точно извън града тази сутрин, както бяхме планирали, и после вкарахме вътре каруците, като се погрижихме да привлечем вниманието на Конния офицер, който тъкмо минаваше с малък отряд драгуни. Те дойдоха и ние им осигурихме малко преследване из уличките, докато не стана време аз и хубавото бренди да се отделим от Уоли и неговия товар. Той скочи от каруцата си и изчезна, а аз подкарах като дявол насам, следван от двама-трима драгуни, само за пред хората. Ще изглежда добре в доклада. — Ухили се и цитира: — Контрабандистите избягаха въпреки усиленото преследване, но усърдните войници на Негово Величество успяха да заловят цяла каруца с алкохол на стойност шейсет паунда и десет шилинга. Нали се сещаш?

— Да, сещам се — отвърнах. — Значи ти и хубавият алкохол трябваше да пристигнете в десет? Мадам Жан каза…

— Да — смръщи се той. — Тя трябваше да отвори вратата на избата и да приготви рампата точно в десет… нямахме време да разтоварим всичко. Но тази сутрин ужасно закъсня. Трябваше да обиколя два пъти, за да не доведа драгуните право до вратата.

— Тя беше малко разсеяна — казах аз, като внезапно си спомних за Демона. Казах на Джейми за убийството в „Зелената сова“, а той направи гримаса и се прекръсти.

— Горкото момиче.

Потреперих за миг при спомена за описанието на Бруно и пристъпих към Джейми, който ме прегърна през раменете. Целуна ме разсеяно по челото и пак погледна към покрития с шала труп на земята.

— Е, който и да е бил, ако не е акцизен, вероятно няма други горе. Трябва да можем да излезем скоро оттук.

— Това е добре. — Палтото му ми стигаше до коленете, но усещах потайните погледи от другия край на избата към голите ми крака и твърде ясно съзнавах, че съм гола под него. — В печатницата ли ще се върнем? — Така или иначе не исках да се възползвам прекалено от гостоприемството на мадам Жан.

— Може би за малко. Трябва да помисля. — Говореше разсеяно и челото му бе смръщено. Прегърна ме леко, а после започна да крачи из избата и да се взира замислено в камъните на пода.

— Ами… какво стана с Иън?

Той вдигна невиждащо поглед; после лицето му се проясни.

— О, Иън. Оставих го да търси из кръчмите над Маркет Крос. Да не забравя да се срещна с него по-късно — промърмори сякаш на себе си.