Каменният кръг [bg]

— За какво мислиш, Джейми? — попитах, като го гледах странично, докато бършех и последните петна по бедрата си. Водата се вълнуваше около прасците ми и светлината на свещта опъстряше вълните с искри, сякаш тъмната кръв, която отмивах от тялото си, отново засия жива и червена във водата.

Смръщването веднага изчезна, очите му се проясниха и се приковаха в лицето ми.

— Мисля, че си много красива, сасенак — каза той тихо.

— Може би, ако харесваш настръхнала като на оскубано пиле кожа — казах сопнато, излязох от ваната и посегнах към чашата.

Той внезапно ми се ухили и зъбите му блеснаха в сумрака на избата.

— О, да — каза той. — Е, говориш с единствения човек в Шотландия, който ужасно се надървя при вида на оскубано пиле.

Задавих се с брендито и се закашлях, почти в истерия от напрежението и страха.

Джейми бързо свали палтото си, уви ме с него и ме притисна към себе си, докато аз треперех и кашлях.

— Не мога да подмина сергия с пилета, без да се надървя — прошепна той в ухото ми, като бързо търкаше гърба ми. — Тихо, сасенак, тихо. Ще се оправиш.

Притисках се трепереща към него.

— Извинявай. Добре съм. Аз съм виновна обаче. Господин Уилъби простреля акцизния, защото реши, че ми се натрапва.

Джейми изсумтя.

— Това не значи, че ти си виновна, сасенак — каза той сухо. — А и това не е първата глупост на китаеца. Когато е пиян, може да направи всичко, и най-откаченото нещо.

Внезапно изражението му се промени, защото осъзна какво съм казала. Вгледа се в мен с широко отворени очи:

— Акцизен ли каза, сасенак?

— Да, защо?

Не отговори, но ме пусна, обърна се, грабна свещта и тръгна нанякъде. За да не оставам в тъмната изба, аз го последвах към ъгъла, където трупът лежеше под шала ми.

— Дръж. — Джейми ми подаде безцеремонно свещта, после коленичи до мъртвия и отдръпна окървавения шал от лицето му.

Бях виждала много мъртъвци; гледката не ме шокираше, но все пак беше неприятна. Очите се бяха извъртели под полуспуснатите клепачи, което му придаваше още по-зловещ вид. Джейми огледа смръщен бялото като восък лице със зееща уста и прошепна нещо под нос.

— Какво има? — попитах. Бях си мислила, че вече никога няма да се стопля, но палтото му беше не само дебело и добре ушито, но и пазеше остатъци от телесната му топлина. Още ми беше студено, но не треперех така силно.

— Това не е акцизен — каза Джейми, все още смръщен. — Познавам всички акцизни в окръга и надзираващите офицери. Но не съм виждал този преди. — С известно отвращение отвори подгизналото палто на трупа и зарови вътре.

Действаше внимателно, но щателно, докато претърсваше дрехите му и накрая извади малко джобно ножче и книжка, подвързана с червена хартия.