Каменният кръг [bg]

Каруцарството било най-близко до ума, но го отхвърлил именно защото онези, които се занимавали с това, често ставали обект на подозрения и обиски от страна на митничарите. По същия начин отпаднало и кръчмарството или ханджийството, макар че били донякъде приемливи, защото изисквали големи доставки на стоки, но пък били твърде уязвими в законните си дейности, за да прикриват и незаконна; данъчните и митничарите се навъртали около кръчмите като бълхи около дебело куче.

— Сетих се за печатарството, когато отидох на едно място да поръчам обявления — обясни той. — Докато чаках да дам поръчката, видях една каруца да пристига, натоварена със сандъци хартия и бурета алкохол за мастилото, и си казах, за бога, това е! Акцизните никога нямаше да се сетят за подобно място.

Едва след като купил магазина на Карфакс Клоуз, наел Джорди да работи на пресата и наистина започнал да изпълнява поръчки за обявления, памфлети, афиши и книги, му хрумнали и другите възможности на подобно занимание.

— Един човек на име Том Гейдж — обясни той. Издърпа ръката си от мен, защото разказваше все по-оживено, жестикулираше и прокарваше ръце през косата си, като я разрошваше с ентусиазъм. — Той ми носеше разни малки поръчки — все невинни неща, — но често, и оставаше да си поговорим, не само с мен, но и с Джорди, макар че сигурно беше забелязал, че знам за тоя занаят по-малко и от самия него.

Усмихна ми се дяволито.

— Не разбирам много от печатарство, сасенак, но разбирам от хора.

Изглежда, този Гейдж бе развил симпатия към Алегзандър Малкълм; като чул леката напевност на родния му край в речта му, той започнал деликатно да подпитва, споменал свой познат, на когото симпатиите към якобитите навлекли неприятности по време на Въстанието, сплитал нишките от взаимни познанства и умело насочвал разговора, преследвайки жертвата си. Докато накрая развеселената жертва не му казала направо да изплюе камъчето; защото хората на краля никога няма да узнаят.

— И той ти се довери. — Не беше въпрос; единственият човек, който се бе доверил погрешка на Джейми Фрейзър бе Чарлс Стюарт — и всъщност грешката беше на Джейми.

— Да. — И така започнало съдружието, отначало чисто делово, но се задълбочило в приятелство с времето. Джейми печатал всички материали на малката група радикални политически автори на Гейдж — от публично известни статии до анонимни брошури и памфлети с материали, заради които авторите им можели да влязат в затвора или да увиснат на бесилото.

— Ходехме в кръчмата надолу по улицата и разговаряхме, след като отпечатвахме материалите. Срещнах неколцина от приятелите му и накрая Том каза, че трябва да напиша и аз нещо. Засмях се и му казах, че с тази ръка, докато напиша нещо, което може да се прочете, всички ще сме вече в гроба… от старост.