Каменният кръг [bg]

Като че ли доловил мислите ми, той спря да крачи и ми се усмихна.

— Ще се стоплиш ли, сасенак?

— Не, но няма значение. — Станах от бъчвата и отидох при него, като пъхнах ръка под лакътя му. — Напредваш ли с мисленето?

Той се засмя печално.

— Не. Мисля за десетина работи едновременно и за половината от тях нищо не мога да сторя. Като например дали Младия Иън е там, където трябва да бъде.

Вгледах се в него.

— А къде трябва да бъде? Къде трябва да бъде според теб?

— Трябва да е в печатницата — каза Джейми натъртено. — Но тази сутрин трябваше да е с Уоли, а не беше.

— С Уоли? Искаш да кажеш, че си знаел, че не си е у дома, когато баща му дойде да го търси тази сутрин?

Потърка носа си с пръст, изглеждаше едновременно подразнен и развеселен.

— О, да. Обещах на Младия Иън, че няма да кажа на баща му, докато не му обясни сам. Не че това ще му спести пердаха — добави той.

Младият Иън дошъл, както каза баща му, при чичо си в Единбург, без да си направи труда да поиска разрешение от родителите си. Джейми открил това относително скоро, но не искал да изпраща племенника си сам към Лалиброх, а все още нямал време да го придружи лично.

— Не че не може да се грижи за себе си — обясни Джейми, веселието печелеше битката с другите изражения на лицето му. — Той е много способно момче. Просто е… ами нали знаеш как около някои хора просто се случват разни неща, като че ли без те да правят нищо?

— Сега като го спомена, да — казах сухо. — Аз съм един от тях.

Той се засмя високо.

— Господи, права си, сасенак! Може би затова харесвам толкова Младия Иън, напомня ми за теб.

— На мен пък ми напомня за теб — отвърнах.

Джейми изсумтя.

— Господи, Джени ще ме убие, ако разбере, че малкото ѝ момче се е мотало из къща с лоша репутация. Надявам се, че малкият хаймана ще има достатъчно ум да си мълчи, когато се прибере.

— Надявам се да се прибере у дома — казах, като мислех, че кльощавото почти петнайсетгодишно момче, което бях видяла сутринта, е някъде из Единбург, пълен с проститутки, акцизни, контрабандисти и Демони с брадви. — Поне не е момиче — добавих. — Демонът май не предпочита млади момчета.

— Аха, да, но много други предпочитат — каза горчиво Джейми. — Между Младия Иън и теб, сасенак, ще имам късмет, ако косата ми не побелее без време в тази смрадлива изба.

— Мен ли? — попитах изненадана. — Не е нужно да се тревожиш за мен.

— Не е ли? — Той пусна ръката ми и ме погледна. — Няма нужда да се тревожа за теб ли? Това ли каза? Господи! Оставих те в легло, да си чакаш закуската, а след по-малко от час те намирам долу по риза, да стискаш труп в скута си! А сега стоиш пред мен гола като яйце, а петнайсетима мъже се чудат коя си, по дяволите… и как да им обясня, сасенак? Кажи ми как? — Той пак прокара с безсилие ръка през косата си. — Боже Господи! Трябва да тръгна нагоре по крайбрежието след два дни, а не мога да те оставя в Единбург, не и с тези Демони с брадви, и с толкова народ, който те мисли за проститутка… и… и… — Връвта около плитката му се скъса внезапно от натиска и косата му бухна около главата като лъвска грива. Засмях се. Той ме погледна гневно, но после на устните му се появи неохотна усмивка.