Отровни думи [bg]

— Félicitations150 — обърна се Гамаш към съпрузите Пара. — Великолепно постижение. Навярно години наред сте мечтали за такова жилище.

Рор отпусна ръце и посочи с жест един от столовете край стъклената маса. Главният инспектор седна на него.

— Обсъждахме го известно време. В началото не исках точно том. Представях си нещо по-традиционно.

Гамаш погледна към Хана, която зае стола начело на масата.

— Навярно се е наложило да си послужите с убедителни аргументи — усмихна се детективът.

— Така е — потвърди жената и отвърна на усмивката, но се виждаше, че просто е учтива. В изражението ѝ липсваше топлота или хумор. — Отне ми години. На този парцел имаше дървена къща. Живяхме в нея, докато Хавък стана на около шест. Детето растеше, а аз исках дом, който да чувствам като наш собствен.

— Je comprends151, но защо точно такъв?

— Не ви ли харесва? — Хана не звучеше отбранително, а просто заинтересовано.

— Напротив. Смятам, че сградата е наистина великолепна. Създава усещане, че си е точно на мястото. Но трябва да признаете, че е малко необикновена. Никой друг няма такава къща.

— Искахме нещо напълно различно от местата, където сме отраснали. Искахме промяна.

— Искахте? И двамата?

— Промених си мнението — отсече Рор. Тонът му бе твърд, а в погледа му се четеше бдителност. — Защо сте тук?

Гамаш кимна и се намести по-напред на стопа. Положи големите си длани с разперени пръсти на хладната повърхност на масата и попита:

— Защо синът ви работи при Оливие?

— Парите са му нужни — отвърна Хана.

Детективът кимна:

— Разбирам. Но няма ли да получава повече, ако работи в гората? Или ако се занимава със строителство? Келнерските заплати не са много големи, дори ако броим бакшишите.

— Защо ни задавате този въпрос? — попита жената.

— Бих го задал на него, ако беше тук.

Домакините се спогледаха.

— Хавък прилича на майка си — обади се накрая Рор. — На външен вид е като мен, но характера е взел от нея. Харесва му да общува. Няма нищо против да работи в гората, но предпочита да е сред хора. Бистрото му пасва идеално. Там е щастлив.

Гамаш кимна бавно.

— Хавък работи в бистрото до късно всяка вечер — намеси се Бовоар. — По кое време се прибира?

— Около един, случва се и по-късно, но рядко.

— Случва се, така ли? — попита младият инспектор.

— Да, предполагам — отвърна Рор. — Не съм го чакал.

— Вие обаче навярно сте стояла будна, докато се върне — обърна се следователят към Хана.

— Така е — призна тя. — Но не си спомням някога да се е прибирал след един и половина. Когато клиентите остават до по-късно или ако има празненство, той трябва да почисти, затова се случва да позакъснява в сравнение с обичайното, но никога твърде много.

— Внимавайте, мадам — промълви Гамаш тихо.