Отровни думи [bg]

— Да предположим — обобщи Гамаш, — че всички сте прави.

Може би някой я е намерил преди десетилетия. И я разделил на части. У едно семейство попаднала онази плочка. Да предположим, че са я поверили на Отшелника, за да я изнесе незабелязано от страната.

— Защо? — попита заинтригувана Лакост.

— За да започнат нов живот — включи се Бовоар. — Не са били първите, които са се сетили да изнесат семейна реликва и да я продадат, за да започнат свой бизнес или да си купят дом в Канада.

— Значи са я дали на Отшелника, за да я изнесе контрабандно — обади се Моран.

— Всичко ли е било на различни хора? — зачуди се Лакост. — Оттук книга, оттам безценна мебел, стъклен съд или сребърен прибор. Ако предположим, че всичките му вещи са принадлежали на различни хора и всеки от тях се е надявал да започне на чисто тук, в Канада… Той е изнесъл всичко.

— Това би обяснило защо предметите са толкова разнородни — каза Гамаш. — Не са били в една колекция, а в много.

— Но кой би поверил на някого толкова ценни вещи? — възрази Бовоар.

— Може би не са имали друг избор — отвърна главният инспектор. — Трябвало е да ги изнесат от страната. Ако Отшелника е бил непознат, може би е нямало да му се доверят. Но ако им е бил приятел…

— Като момчето от приказката — припомни Бовоар. — То предало всички, които му вярвали.

И четиримата гледаха пред себе си. Мълчаха. Моран никога не бе предполагал, че убийците се залавят с мълчание. Но беше точно така.

Какво ли се бе случило? Семейства в Прага, в по-малки градове и села, са чакали. Да получат вест. От техния доверен приятел. В кой момент надеждата им се бе превърнала в отчаяние? А сетне в гняв? В отмъщение?