![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Какъв беше бизнесът? — попитах го аз.
— Предполагам, че не знаете много за моята работа. В последно време често се занимавам с НАУА — Националната агенция за управление на активи, създадена от ирландското правителство след финансовата криза от ’98 година, която по същество се занимава с продажбата на фалирали бизнеси. В Дъблин имаше една недовършена бизнес-сграда, която ми беше хванала окото. Беше обявена за продан за дванадесет милиона и трябваше да се вкарат още четири или пет милиона за довършителни работи, за да се продаде след това, но аз реших, че е добра възможност за печалба, и когато споменах за тази идея на Алан, той ме попита дали не може да се включи в инвестиционната група.
— Инвестиционна група? — повторих аз.
Дори пълното ми невежество да го подразни, той не го показа по никакъв начин.
— Това е опростен, икономически ефективен начин да се съберат шест или седем физически лица, за да направят подобна обща инвестиция. Както и да е, няма да навлизам в подробности. Целият проект се издъни. Трябваше да купим имота от един човек на име Джак Дартфорд, а той се оказа абсолютен разбойник — лъжец, измамник — наречете го, както искате. Трябва да ви кажа, Сюзан — сигурно не сте виждали по-очарователен човек от него. Седеше точно там, където седите вие в момента, и говореше такива неща, че всички наоколо се търкаляха от смях. Но се оказа, че дори не е собственик на имота — и в крайна сметка изчезна безследно, като отмъкна четири милиона паунда от парите, които бяхме инвестирали в проекта. Продължавам да го издирвам, но не ми се вярва някога да бъде открит.
— И Алан ви е обвинил за това?
Уайт се усмихна.
— Може и така да се каже. Но по-точно е да се каже, че направо побесня. Вижте сега. Всички бяхме изгубили в една и съща степен — а аз го бях предупредил от самото начало, че в такива проекти никога не може да има стопроцентова сигурност. Но той си науми, че аз съм го измамил по някакъв начин — нещо, което в никакъв случай не можех да приема. Искаше да ме съди. Заплашваше ме! Така и не успях да го убедя да погледне по-разумно на ситуацията.
— Кога го видяхте за последен път?
Той беше протегнал ръка, за да си вземе една бисквита. Видях как ръката му се поколеба, а в същия миг той хвърли един поглед на икономката. Самият той може и да се беше научил как да контролира изражението си още в бизнес-школата, но тя не беше ходила в същото училище, така че забелязах тревогата й — откровена и неприкрита. Разбрах, че ще последва лъжа.
— Не го бях виждал от няколко седмици — каза ми той.
— Бяхте ли тук в неделята, когато е намерил смъртта си?
— Да, струва ми се. Но той не ми се обаждаше. В интерес на истината, двамата вече общувахме само посредством адвокати. И не бих искал да си мислите, че неговите делови отношения с мен по някакъв начин са свързани със случилото се — имам предвид, със смъртта му. Да, добре — той изгуби известна сума. Всички изгубихме също толкова. Но не беше сума, която да не може да си позволи. Нямаше да му се наложи да си продаде къщата или нещо подобно. Ако не можеше да си позволи да изгуби толкова пари, аз изобщо нямаше да го допусна да участва.
Малко след това си тръгнах. Отбелязах, че икономката Елизабет не ми предложи втора чаша кафе. Двамата застанаха на прага на къщата, докато се качвах в колата си, и продължиха да стоят един до друг на вратата, без да откъсват поглед от мен, когато потеглих обратно по алеята.
Кафене „Старбъкс“, Ипсуич
Около центъра на град Ипсуич е изградена система от еднопосочни улици и човек може да го обиколи, без да влиза в него, като следва многобройните табели. Това ме устройва идеално, защото Ипсуич е град, в който никога не съм обичала особено да влизам. В центъра има прекалено много магазини и прекалено малко каквото и да е друго. На хората, които живеят там, сигурно им харесва, но аз имам неприятни спомени. Едно време водех племенниците си Джак и Дейзи в басейна „Краун“ и Господ ми е свидетел, че понякога все още усещам вонята на хлор от водата. Освен това никога не можех да си намеря свободно място в проклетия им паркинг. Висях на опашка по цяла вечност, само за да вляза на паркинга или да изляза от него. В последно време отвориха срещу гарата и един от онези комплекси в американски стил, където има половин дузина ресторанти за бързо хранене от различни вериги и мултиплекс с няколко киносалона. Според мен не е хубаво развлеченията да се обособяват по този начин, защото това лишава от живот останалата част от града — но така или иначе, точно това беше мястото, на което се срещнах с Ричард Лок — за петнадесетте минути, които беше така добър да ми отдели.