Панаир на суетата (роман без герой)

Тези нейни думи биха могли да се разберат по следния начин: «Драги ми господине, ако се случи нещо с войската ни и ако се наложи да бягаме, вие имате много удобна каляска, в която възнамерявам да получа едно място.» Не зная дали Джоз разбра думите й в този смисъл. Но той бе дълбоко огорчен от нейното пренебрежение през време на престоя им в Брюксел. Не бяха го представили на нито един от високопоставените познати на Родън Кроли. Ребека не го бе канила почти никак, тъй като бе твърде плах, за да играе много на карти, а присъствието му еднакво отегчаваше както Джордж, така и Родън. И двамата може би не желаеха да имат свидетел на забавленията, в които заедно се впущаха. «Ах — мислеше си Джоз, — когато се намира в нужда, веднага й идва на ум за мене. Като няма друг, към когото да се обърне, тя се сеща за стария Джоз Седли!» Но независимо от тези съмнения се чувствуваше поласкан от мнението, което Ребека имаше за неговата храброст. Той се изчерви силно и придоби важен вид.

— Бих желал да видя сражението — каза той. — Всеки мъж, който има поне малко дух, би проявил същата склонност. В Индия поопитах какво значи да се сражаваш, но не и на такава широка нога.

— Вие мъжете сте готови всичко да пожертвувате за някакво удоволствие — отвърна Ребека. — Тази сутрин капитан Кроли ме остави тъй весел, сякаш отиваше на лов. Какво ли го е грижа? Какво изобщо ви е грижа за мъките и страданията на една нещастна изоставена жена? (Чудно, дали този дебел и ленив лакомник наистина е възнамерявал да постъпи във войската?) О, скъпи мистър Седли, аз идвам при вас за утеха — за облекчение. Цяла сутрин съм била на колене. Треперя, като си помисля за ужасната опасност, в която съпрузите ни, приятелите ни и смелите ни войски и съюзници се впущат сега! И идвам тук за подслон, а намирам друг от приятелите си — последния, който ми е останал, — готов да се впусне в същия ужас!

— Скъпа госпожо — отвърна Джоз, който вече бе започнал да се успокоява, — не се страхувайте. Аз само казах, че имам желание да отида — кой британец не би поискал това? Дългът ми обаче ме задържа тук. Аз не мога да изоставя онова клето създание в съседната стая. — И той показа с пръст към вратата на стаята, в която се намираше Амелия.

— Какъв добър, благороден брат! — каза Ребека, като доближи до очи носната си кърпа и вдъхна одеколона, с който тя бе напоена. — Колко съм била несправедлива към вас — вие имате сърце! А мислех, че нямате.

— О, бога ми! — каза Джоз, като направи движение, сякаш щеше да сложи ръка върху въпросното място. — Вие сте несправедлива към мене, много сте несправедлива, скъпа мисис Кроли.

— Да, така е, вашето сърце е вярно на сестра ви. Но аз си спомням преди две години, когато то бе невярно към мене! — каза Ребека, като отправи за миг поглед към него, а сетне се извърна към прозореца.