Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Най-после Джордж хвана Еми за ръка и я поведе назад към спалнята, откъдето след това излезе самичък. Това бе моментът на раздялата и след малко него вече го нямаше.
«Слава богу, че се свърши» — помисли си Джордж, като бягаше надолу по стълбата със сабя под мишница. Той изтича към сборното място, където бе строен полкът и накъдето войниците и офицерите бързо се отправяха от квартирите си. Кръвта му биеше силно, а бузите му горяха. Войната, тази голяма игра, щеше да се развихри и той щеше да бъде един от играчите. Каква бясна възбуда, каква смесица от съмнение, надежда и удоволствие! Какъв голям бе шансът за печалба или загуба! Какво представляваха другите, направлявани от случая игри, в които бе участвувал, в сравнение с тази! Още от момчешките си години този младеж се бе хвърлял във всички видове състезания, които изискваха атлетични способности и смелост. Първенец на училището и полка си, той навсякъде бе следван от одобрителните викове на другарите си. От момчешкия мач на крикет до полковите състезания той бе спечелвал стотици победи. И където и да отидеше, мъжете и жените се възхищаваха от него и му завиждаха. Има ли други качества, с които човек да печели повече възторг и бързи похвали, отколкото с физическата сила, телесното надмощие и смелостта? Още от незапомнени времена певците и поетите са възпявали силата и храбростта. И от Троянския разказ до ден-днешен поезията винаги си е избирала за герой боеца. Чудно, дали защото тайно в сърцето си хората са страхливци, та затова толкова се възхищават от храбростта и награждават и обожават бойната смелост повече от всяко друго качество?
И тъй, при звука на този вълнуващ боен призив Джордж избяга от нежната прегръдка, в която се бе помайвал. И макар властта на Амелия върху него да бе слаба, той се срамуваше, задето тъй дълго го беше задържала. Същото чувство на нетърпение и възбуда цареше между всички наши приятели, с които се виждахме от време на време — от пълничкия майор, който водеше полка на бой, до малкия подпоручик Стъбл, който този ден щеше да носи знамето.
Когато полкът потегли, слънцето тъкмо изгряваше. Гледката бе величествена — музиката водеше колоната и свиреше полковия химн — сетне идваше командирът, майорът, яхнал едрия си кон Пирам, след него гренадирите, предвождани от техния капитан. В центъра се виждаха знамената, носени от старшия и младшия подпоручик, а подир тях вървеше Джордж, начело на своята дружина. Той погледна нагоре, усмихна се на Амелия и отмина; а сетне и звуците на музиката заглъхнаха в далечината.
Глава XXXI
В която Джоз Седли се грижи за сестра си
Понеже всички висши офицери бяха призовани другаде да изпълнят дълга си, Джоз Седли остана да командува малката колония в Брюксел. Намиращата се под заповедите му дружина се състоеше от болната Амелия, белгиеца Изидор, негов прислужник, и камериерката, която изпълняваше длъжността на прислужница за обща работа на цялото домакинство. Макар духът му да бе смутен, а почивката — разстроена от посещението на Добин и от станалите сутринта събития, Джоз остана в леглото в продължение на много часове, като се търкаляше там буден, докато настъпи обичайния му за ставане миг. Слънцето бе високо на небето и нашите смели приятели от… полк бяха вече изминали няколко мили, преди мирният гражданин да се бе появил на закуска, облечен в своя халат на цветя.
Джоз бе много спокоен относно заминаването на зет си. Дори може би в дъното на сърцето си бе доволен, че Озбърн го няма, тъй като в негово присъствие Джоз играеше твърде второстепенна роля в домакинството, а и Озбърн не се свенеше да показва презрението си спрямо едрия цивилен. Но Еми винаги бе много добра и мила към него. Тя именно се грижеше за удобствата му, внимаваше да се поднасят любимите му яденета и се разхождаше и яздеше с него (за което имаше много, прекалено много случаи… та нали Джордж все го нямаше!) и изправяше сладкото си лице между неговия гняв и презрението на съпруга си. Много пъти тя плахо бе смъмряла Джордж в защита на брат си, обаче съпругът й веднага пресичаше молбите й по свойствения си рязък начин. «Аз съм честен човек — казваше той — и ако изпитвам някакво чувство, показвам го, както прави това всеки честен човек. Дявол да го вземе, как можеш да искаш от мене да се държа с уважение към такъв глупак като брат ти?» Така че Джоз бе доволен от отсъствието на Джордж. Цивилната шапка и ръкавиците му, сложени върху скрина, както и мисълта, че притежателя им го няма, пораждаха у Джоз таен радостен трепет «Той няма да ме безпокои тази сутрин с контешката си надутост и с дързостта си» — мислеше си Джоз.