Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Разцепил е войската на две — говореха хората. — Отправил се е направо към Брюксел. Ще надвие англичаните и ще бъде тук още довечера.
— Ще надвие англичаните — изкрещя Изидор на господаря си — и ще дойде тук още довечера.
Той непрестанно изтичваше на улицата за новини и винаги се връщаше с подробности за нови и нови беди. Лицето на Джоз ставаше все по-бледо и по-бледо. Уплахата бе обзела дебелия цивилен почти напълно. Изпитото шампанско не му донесе никаква смелост. До преди изгрев-слънце той вече бе изпаднал в силно безпокойство, което слугата му Изидор с удоволствие наблюдаваше. Сега той беше уверен, че ще пипне плячката на собственика на фрака с галоните.
През всичкото това време жените бяха вътре, след като послуша за миг гърмежите, жената на майора се сети за приятелката си в съседната стая и изтича да наглежда и ако е възможно, да утеши Амелия. Мисълта, че трябваше да бди над това безпомощно и нежно създание, вля нова сила в тази честна и храбра по природа ирландка. Тя прекара пет часа край леглото на приятелката си, като ту я увещаваше, ту й приказваше весело, а най-вече като мълчеше и безмълвно шепнеше плахи молитви.
— Държах ръката й чак до залез. И докато не престанаха гърмежите, нито веднъж не я пуснах — разправяше подир това пълната дама.
Паулина, камериерката бе коленичила в близката черква и се молеше за son homme a elle [53].
Когато тътнежът на канонадата спря, мисис О’Дауд излезе от стаята на Амелия и отиде в съседния салон, където Джоз седеше пред две празни бутилки, а храбростта му го бе напуснала напълно. Веднъж или два пъти той се осмели да влезе в спалнята на сестра си с твърде изплашен вид, като сякаш се готвеше да каже нещо. Но жената на майора не напущаше мястото си и той си излизаше, без да разкрие онова, което му тежеше. Срамуваше се да й каже, че иска да избяга. Но когато тя се появи в столовата, където той седеше в здрача, в печалната компания на празните си бутилки от шампанско, той почна да й открива намеренията си.
— Мисис О’Дауд — каза той, — не е ли по-добре да приготвите Амелия?
— На разходка ли ще я водите? — каза майоршата. — Та тя е толкова слаба, че не може да се помръдне.
— Аз… аз поръчах екипажа — каза той — и… и пощенски коне. Изидор отиде за тях — продължи Джоз.
— Какво ви е потрябвало да се возите тази вечер? — отвърна дамата. — Няма ли да е по-добре за нея, ако остане на легло? Току-що я сложих да си легне.
— Видгнете я — каза Джоз, — тя трябва да стане, настоявам. — И той тропна енергично с крак. — Казвам, че вече поръчах конете — да, конете са поръчани. Всичко е готово, и…
— И какво? — запита мисис О’Дауд.
— Тръгвам за Гант — отвърна Джоз. — Всички заминават. Има място и за вас! Тръгваме след половин час.
Майоршата го погледна с безкрайно презрение.
— Няма да се помръдна, докато О’Дауд не ми даде нареждане — заяви. — Вие можете да тръгнете, мистър Седли; но бога ми, Амелия и аз оставаме тук.
— Не, тя непременно ще дойде с мене — каза Джоз, като отново тропна с крак. Мисис О’Дауд сложи ръце на кръста си и застана пред вратата на спалнята.
— При майка й ли искате да я заведете — запита тя, — или пък самият вие желаете да се приберете при мамичка? Довиждане — приятно пътуване. Bon Voyage [54], както казват французите, и послушайте съвета ми да си обръснете мустаците, иначе ще ви докарат някоя беля.
— По дяволите! — изкрещя Джоз, обезумял от страх, от ярост и от унижение. В този критичен момент влезе Изидор, който също ругаеше.
— Pas de chevaux, sacrebleu [55]! — изсъска разяреният прислужник.
Нямаше никакви коне. Джоз не беше единственият човек в Брюксел, който него ден бе обхванат от паника.
Ако страхът на Джоз сега бе голям и жесток, преди да измине нощта, той се изостри толкова, че го докара едва ли не до безумие. Споменахме вече, че възлюбленият на Паулина също беше в редовете на войската, тръгнала да се срещне с император Наполеон. Този човек бе жител на Брюксел и белгийски хусар. Войниците на неговото отечество се проявиха в тази война с всичко друго, но не и с храброст и младият Ван Кустум, Паулининият обожател, беше прекалено добър войник, за да не послуша заповедта на своя генерал да избяга. Докато беше в казармата в Брюксел, младият Регулус (той бе роден в революционни времена) си бе намерил голямо удобство и прекарваше почти всичките си свободни часове в кухнята на Паулина. И когато преди няколко дни си взе сбогом с разплаканата любима, за да тръгне на поход, джобовете и кобурите на пистолетите му бяха натъпкани с хубави неща за ядене от нейния килер.
53
своя син.
54
Безопасно пътуване.
55
Няма коне, по дяволите!