Панаир на суетата (роман без герой)

— Смазано, ами! — възкликна Джоз, който по време на закуска биваше много сърцат. — Херцогът е отишъл да срази императора, както е сразил преди това всичките му генерали.

— Книжата му са изгорени, вещите му са пренесени другаде, а квартирата му се приготовлява за херцога на Далмация — отвърна вестителят на Джоз. — Научих го от собствения му главен лакей. Хората на граф де Ришмон прибират всичко. Негово сиятелство вече е избягал, а графинята само чака да приберат сервизите, за да се присъедини към френския крал в Остенде.

— Френският крал е в Гант, човече — отвърна Джоз, давайки вид, че не му вярва.

— Снощи е избягал от Брюж, а днес потегля от Остенде. Граф де Бери е взет пленник. Които искат да са в безопасност, трябва бързо да тръгват, тъй като утре ще вдигнат бентовете на каналите и тогава кой ще може да избяга, когато цялата страна бъде наводнена?

— Глупости, човече, ние сме трима срещу един, срещу цялата войска, която Наполеон може да изправи на бойното поле — противопостави му се мистър Седли. — Австрийците и руснаците също вече са на път. Той трябва да бъде смазан и ще бъде смазан — каза Джоз, като удари с ръка по масата.

— В Йена прусаците бяха трима към един, а той пипна войската и държавата им за една седмица. В Монмирай бяха шест към един и той ги разгони като овце. Вярно, австрийската армия е потеглила, но начело вървят императрицата и кралят на Рим. А пък руснаците, ха! — руснаците ще се оттеглят. А за англичаните няма да има никаква пощада заради жестокостта, с която са се отнасяли към нашите юнаци на техните ужасни кораби. Ето вижте, това го има тук черно на бяло. Това е прокламацията на негово величество краля и император — каза Изидор, който сега вече се проявяваше като отявлен Наполеонов привърженик. И като извади от джоба си споменатия документ, той го мушна строго пред лицето на господаря си и вече поглеждаше към фрака и другите скъпоценности като към свои собствени притежания.

Джоз бе ако не още сериозно изплашен, то поне значително разтревожен.

— Дай ми жакета и шапката — каза той — и ме последвай. Сам ще отида да видя дали тези сведения са верни.

Изидор се изпълни с ярост, като видя как Джоз си сложи фрака с галоните.

— По-добре ще е, ако милорд махне военната дреха — каза той. — Французите са се заклели да не проявяват милост към нито един английски войник.