Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Джоз почервеня силно. Този орган, за чиято липса Ребека го обвиняваше, започна шумно да бие. Той си спомни за дните, когато избяга от нея, както и за страстта, която тогава бе пламнала у него — дните, когато я бе разхождал с файтончето си, когато тя му плетеше зелената кесия и когато той седеше омаян и гледаше вторачено белите й ръце и бляскащите й очи.
— Зная, че ме мислите за неблагодарна — продължи Ребека, като се отдръпна от прозореца и пак го погледна, след което заговори с нисък, изпълнен с трепет глас. — Студенината ви, извърнатият ви настрани поглед, държането ви, когато се виждахме напоследък, а също и когато влязох сега при вас, всичко това ми го доказва много ясно. Но смятате ли, че нямах причини да ви отбягвам? Нека собственото ви сърце отговори на този въпрос. Мислите ли, че съпругът ми е много добре настроен към вас? Единствените груби думи, които съм чула от него (а аз трябва да отдам тази справедливост на капитан Кроли), са се отнасяли до вас — и колко жестоки, жестоки бяха тези думи!
— Милостиви боже! Какво съм сторил? — запита развълнувано Джоз, обладан от радост и недоумение. — Какво съм сторил… за… за да…
— Нима ревността не е нищо? — каза Ребека. — Той така ме измъчва заради вас! Но каквото и да е имало в миналото, сърцето ми е само негово. Сега аз съм невинна. Не съм ли, мистър Седли?
Сърцето на Джоз туптеше от удоволствие, докато наблюдаваше тази жертва на своята привлекателност. Няколко изкусни думи, един или два нежни многозначителни погледа и любовта му отново пламна, и всичките му съмнения и подозрения изчезнаха. Нима от Соломоново време до ден-днешен жената не е мамила с ласките си и по-мъдри мъже и не ги е карала да стават глупци? «Ако се случи най-лошото — мислеше си Беки. — Бягството ми е осигурено; положително ще получа чудесно място в екипажа.»
Просто не се знае какви любовни признания щеше да изтръгне от сърцето си Джоз, подтикван от бурната си страст, но точно в тази минута в стаята влезе прислужникът Изидор и се зае с разни домакински задължения. Джоз, който тъкмо щеше да разкрие със задъхване чувствата си, почти се задуши от вълнението, което бе длъжен да потисне. Ребека също реши, че е време да влезе и утеши скъпата си Амелия. «Au revoir» [51] — каза тя, като прати целувка на мистър Джоузеф, и почука леко на вратата на сестра му. Когато тя влезе и затвори след себе си вратата, той се отпусна на един стол, като гледаше вперено, въздишаше и пъхтеше застрашително. «Този жакет е прекалено тесен за милорда» — каза Изидор, чиито очи пак се отправиха към металическите копчета. Господарят му обаче не го чуваше; неговите мисли бяха другаде. Те ту го караха да пламти и да подлудява, като си представяше очарователната Ребека, ту го принуждаваше да се свива виновно, когато пред погледа му се изправяше ревнивият Родън Кроли, с неговите свирепи, извити мустаци и с ужасните му пищови за дуел, напълнени и заредени.
Появяването на Ребека ужаси Амелия и я накара да се свие назад. То й заговори за света и й донесе спомена за вчерашния ден. Смазващите страхове за бъдещето я бяха накарали да забрави Ребека, ревността си — всичко, освен това, че съпруга й го няма и че се намира в опасност. Преди да бе дошло това безстрашно светско същество, което отвори вратата и наруши покоя, и самите ние не смеехме да влезем в тази тъжна стая. Колко дълго бе седяла клетата девойка на колене! Какви безкрайни часове на безмълвна молитва и горчиви страдания бе прекарала там! Военните повествователи, които пишат въодушевени разкази за битки и победи, едва ли някога говорят за тези неща. Те представляват само тъмни петна сред пищното шествие на войната. И между тържествените звуци, на величествения химн вие не долавяте вдовишките плачове и майчините въздишки. И все пак имало ли е време, когато техните гласове да не са се носили — гласове на смирени, сломени сърца, чиито роптания не се чуват сред ликуващия ек на победата! Ребека спря върху нея зелените си очи и като шумолеше със свежата си коприна и блестящите си накити, тя пристъпи леко напред и протегна ръце да я прегърне. Но след първите потрепвания на ужас Амелия бе обхваната от гняв и смъртно бледото й до преди малко лице стана червено. След миг тя отвърна на погледа на Ребека с такова спокойствие, което учуди и смути съперницата й.
— Скъпа Амелия, ти не си никак добре — каза гостенката, като протегна напред ръка, за да вземе тази на Амелия. — Какво ти е? Нямаше да съм спокойна, ако не дойдех да те видя.
51
Сбогом.