История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
След като минават през мястото на пробива и се разгръщат, трите танкови дивизии се насочват на север към крайбрежния път при Ел Газал, само на 16 км от пробития фронт. Твърде тесният участък, в който се движат британците, дава възможност на останките от корпус „Африка“ да ги спрат с бързи странични действия. След като напредват няколко километра, британците са спрени от тази тънка защита и са задържани там до следобед, когато „Панцер-армее“ започва да отстъпва, както й е наредено. След това с падането на мрака британците от предпазливост спират настъплението за през нощта. Това спиране е още по-неудачно, тъй като те вече се намират далеч зад основното ядро на останките от германската танкова армия.
На следващия ден, 5 ноември, действията за отрязване пътя на противника отново са ограничени и твърде бавни. Първоначално 1-ва и 7-а танкова диви-зия са насочени към Даба, само на 16 км отвъд Ел Газал, но първите им колони пристигат там едва по обед, за да установят, че отстъпващият противник се е изплъзнал, минавайки покрай тях. На 10-а дивизия е наредено да се насочи към Галал, на 24 км още по на запад, и там тя успява да застигне ариегарда на противника, като пленява 40 танка — повечето италиански, които са останали без гориво. До вечерта не се прави опит да се преследват главните отстъпващи колони. След това британските танкове спират както обикновено за през нощта, след като са изминали кратко разстояние от 17 км, когато до новата им цел — стръмния склон при Фука, ги делят 10 км.
Когато е извършен пробивът, на новозеландската дивизия и прикрепените към нея танкове е наредено да се отправят към Фука. Отчасти поради лошия контрол на движението тя се забавя в придвижването си след танковите диви-зии, а след това губи още време, за да се справи с италианците, които среща по пътя си. Така тя се озовава на по-малко от половината път до Фука, когато спира за през нощта на 4 ноември. Пристига близо до целта си на 5 ноември по обед, обаче спира поради подозрения, че е изправена пред минно поле, което се оказва бутафорно и е инсценирано от британците за прикритие на собственото им отстъпление към Ал Аламейн. Вече се стъмва, когато новозеландците успяват да преминат през него.
Междувременно след твърде ранното й пристигане при Даба 7-а танкова дивизия е върната обратно в пустинята, за да се насочи към Бакуш, на 24 км отвъд Фука. Тя е забавена при пресичането на ариергарда на новозеландците, както и от опасенията за минно поле пред нея, след което спира за през нощта. На следващата сутрин тези три преследващи германците дивизии се съсре-доточават около Фука и Бакуш, но отстъпващият противник вече се е измъкнал на запад. Те успяват да застигнат само неколкостотин изостанали войници и няколко танка, останали без гориво.
Сега главната надежда да бъдат застигнати колоните на Ромел се възлага на 1-ва танкова дивизия, която, след като ги изпуска при Даба, получава заповед да направи по-широк кръг през пустинята и да отреже крайбрежния пътзападно от Марса Матрух. Но нейното придвижване е спряно на два пъти от недостиг на гориво — втория път, когато е само на няколко километра от край-брежния път. Това още повече изнервя нейния командир, тъй като той и дру-гите са настоявали поне една от танковите дивизии да бъде подготвена за дълъг преход до Солум, като част от мунициите в транспортните колони бъдат заменени с допълнително гориво.
На 6 ноември следобед по крайбрежието започва да вали, а през нощта дъждът се усилва. Това става причина за прекратяване на всякакво по-нататъшно преследване и дава възможност на Ромел да се измъкне. По-късно дъждът служи като главно оправдание за неуспешния опит да бъде отрязан пътят му за отстъпление. Но при по-внимателен анализ става ясно, че най-добрите възможности са били пропуснати още преди падането на дъжда от твърде ограничените придвижвания, от прекалената предпазливост, от недостатъч-ното отчитане на фактора време, от нежеланието да се напредва в тъмното и от прекаленото съсредоточаване върху хода на битката, без да се държи сметка сза някои основни изисквания в оползотворяване на вече постигнатото. Ако преследването бе продължило по-дълбоко в пустинята, за да може пътят за отстъпление на германците да бъде блокиран в някоя по-далечна точка, както при стръмнината при Солум, е щял да се избегне рискът преследващите части да бъдат спрени от съпротива или от атмосферни условия, тъй като във вътрешността на пустинята опасността от валежи е много по-малка, отколкото по крайбрежието.