Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Различният колос обаче бе направил лош избор. Мечът на предводителя на Либера Драмач изхвръкна от ножницата и бе стоварен с цялата сила на собственика си върху рунтавия звяр. Предните крайници на гаурега бяха отсечени от лактите и гигантът отстъпи назад, надавайки кански ревове от болка, докато някой не заби кинжала си в слузестия черен плужек, впит в основата на тила му.
Юги обаче не видя кончината на своя противник. Конят му се строполи на земята и той едва успя да отскочи навреме, за да се освободи от стремената; приземи се точно пред един от войниците, който го подхвана и му помогна да се изправи.
— Добре ли си? — попита го непознатият и когато Юги кимна, го потупа по рамото. — Хайде, че имаме мост да превземаме!
Окуражен и трогнат от бойния дух на войника, мъжът с кърпата на главата се усмихна и пое напред редом с непознатия боец. Там, където враждуващите страни се сблъскваха една с друга, бойните редици изглеждаха като каша от човешки и Различни тела, а вонята на пот и кръв бе всепроникваща. Юги обаче бе преизпълнен с адреналин, за да обръща внимание на това.
Той видя как мъжът пред него пада и в следващия миг на негово място изникна хрущялник — гигантски четирикрак паяк с увенчана с извити рога глава и дълги, клюноподобни челюсти, пълни с множество малки зъби. Предводителят на Либера Драмач замахна с меча си, ала Различната твар бе ужасно бърза — снабдените й с хрущялни остриета предни крайници се стрелнаха напред и се забиха в кожената броня на гърдите му. За щастие не успяха да засегнат тялото му, макар че почти пробиха здравите доспехи; в същия миг обаче мечът на Юги отсече единия крак на създанието и то се отдръпна инстинктивно назад. Мъжът се възползва от ситуацията и му нанесе коварен страничен удар, с който разпори туловището на Различния хищник и вътрешните му органи се изсипаха на земята сред димяща пяна. Хрущялникът потрепери, сгърчи се и умря.
Юги въздъхна облекчено, ала вниманието му внезапно бе привлечено от фурията, което се носеше към него откъм дясната му страна. Той се обърна тъкмо навреме, за да посрещне атаката от мускули и бивни, но бе изпреварен от войника до себе си, който нанесе такъв удар на звяра, че го разсече почти на две. Инерцията запрати фурията в краката на водача на Либера Драмач, а мечът на непознатия продължаваше да стърчи от гърба й. Юги измъкна оръжието и го подаде на спасителя си, който му благодари, преди да изчезне сред хаоса на битката.
След това мъжът с кърпата на челото изгуби представа за времето. Бъдещето и миналото се сляха в един-единствен миг, през който беше все още жив, болката в тялото му бе далечна и притъпена, а мускулите и съзнанието му бяха просто придатъци към меча му. Той сечеше и кълцаше, воден не само от съзнателното желание да убива, но и от необходимостта да остане жив. Водачът на Либера Драмач се движеше сред редиците с изумителна пъргавина, шлифована от дългогодишния му разбойнически опит, като нанасяше и парираше удари без изобщо да се замисли, воден от безпогрешния си инстинкт. Ако се замислеше колко ли пъти се бе озовавал на косъм от смъртта от началото на тази битка, сигурно щеше да рухне психически. По някое време Юги започна да си дава сметка за многобройните си рани, които бе получил и които пренебрегваше като миниатюрни драскотини, но в следващия миг отново престана да ги забелязва. Имаше още работа за вършене.
В следващия миг внезапно зейналата празнина в обляната от зеленикавото лунно сияние жива стена от кошмари му позволи да зърне моста, който се намираше на броени метри от него.
Тази гледка го накара да се спре. От колко време се сражаваше? Докъде бяха успели да стигнат? Чуваше виковете и крясъците на мъжете около себе си и имаше чувството, че звучат доста по-ентусиазирано. Отпорът им бе подкрепен и от други отряди и примерът се бе оказал заразителен — все повече мъже се присъединяваха към каузата им и надъхваха останалите. С наближаването на моста Различните зверове бяха откъснати от подкрепленията си и бойците на Империята се впуснаха с нова жар да изтикат изчадията от южния бряг, изтласквайки ги било обратно по моста, било в гъмжащите от духове води на Ко. Водени от неистова ярост, призрачните създания удавяха всяко живо същество, до което можеха да се докопат. Внезапно Юги долови вкуса на студена, влажна пръст по устните си. Въздухът се обтягаше все повече и повече, сякаш искаше да ги сграбчи и да ги издигне в небето. Тези признаци означаваха само едно — лунната буря щеше да се разрази съвсем скоро.