Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

— Така, така… — не преставаше да повтаря търговецът, като нервно облизваше мустачките си.

Дуер го поздрави с кимване, без да проявява каквото и да е недоволство, че го е измамил — за очевидно облекчение на синтианина.

Когато приближи до Хари, младежът изключи малкото си търсещо устройство.

— Много умно от твоя страна да излъчваш личен сигнал, капитан Хармс. Платих да ме научат как да боравя с тази машинка, за да те открия. У нас използваме за същата цел шпионски пчели.

— Радвам се, че двамата сте добре — кисело отвърна Хари и кимна към Рети.

Дуер погледна към момичето. То стоеше на сцената с папагала на скианото на рамо и на бавен, звучен англически пееше странно непреодолим псалм, на който публиката пригласяше поне с пет-шест галактянски диалекта. Макар че зениците му се разшириха, лицето на Дуер не издаде изненадата му.

— Трябваше да се сетя — с нервно поклащане на глава отбеляза той. — Е, как предлагаш да я измъкнем оттам, без да предизвикваме бунт сред тези…

Младежът внезапно млъкна. Устата му зяпна… и отново се затвори.

— Не мога да повярвам — промълви Дуер. После прибави с изражение на мрачна решимост: — Извинявай, капитан Хармс. Трябва веднага да се погрижа за нещо.

Хари запремигва.

— Но… какво…

Дуер мина покрай него и безшумно съблече горната си туника. С бързи, сръчни движения той завърза ръкавите и качулката така, че да направи нещо като импровизирана торба, която хвана в лявата си ръка. После се запромъква зад първия ред гости, без да обръща внимание на протестите на онези отзад. Преждевремецът мина зад Туафу-ануф и дъщеря му и се насочи направо към третия хуун — младият мъжкар, чийто напомнящ на пор любимец най-после усети нещо. Макар че се обърна в друга посока, бодливият гребен на тила му се наежи. Животинчето започна да се върти и да се оглежда наоколо с блестящите си очи. Очи, шокирано разширили се в мига, в който Дуер скочи.